Решение № 6077 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 631/2024 г.

ВАСТрето отделение17.05.2024 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 6325/26.10.2023 г. по адм. д. 10506/2022 г. на АССГ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение Ж-543 от 04.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, ул. Христо Г. Данов 37, разноски в размер на сумата от 1285 лв. /хиляда двеста осемдесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Електроразпределение Юг ЕАД срещу решение 6325/26.10.2023 г. по адм. д. 10506/2022 г. на АССГ. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ съобразно смисъла, вложен от законодателя. Възразява, че в случая не се постигат целите на закона, а именно - да се стимулира ползването на произведената ел. енергия за собствени нужди. Моли да се отмени обжалваното решение и претендира заплащане на разноски за двете инстанции и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ненков. Моли да се остави без уважение подадената касационна жалба. Първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, с оглед на което моля да бъде потвърден. Поддържа представените писмени бележки и претендира разноски в размер на едно юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Волт Актив ООД, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение Ж-543 от 04.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, на жалбоподателя в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа, са дадени следните задължителни указания: в 14-дневен срок от получаване на настоящото решение да издаде и предостави на Волт Актив ООД Становище с посочени условия за присъединяване на фотоволтаична централа, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (отм. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) в УПИ V-154, кв. 1, с. Радецки, община Нова Загора, съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 ЗЕВИ; в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение Ж-543 от 04.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Приел е, че намиращият се в имота строеж е сграда на основното застрояване и следователно отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Съдът се е позовал на двете приети по делото съдебно-технически експертизи (първоначална и повторна), които дават заключение, че намиращият се в УПИ V-154 обект представлява сграда на основното застрояване съгласно строителните книжа, предназначението си и чл. 70 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оглед на това съдът е посочил, че сградата е електроснабдена, електроинсталацията е присъединена към електроразпределителната мрежа, поради което тя отговаря на изискванията за сграда по смисъла на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, каквото е и становището на КЕВР. Съдът е приел, че осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки производител и обект за производство, които отговарят на предвидените в закона условия, т. е. изискванията към обектите и производителите на електрическа енергия за присъединяване към мрежите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други, допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. От фактическа страна по делото е изяснено, че Волт Актив ООД е подало искане за присъединяване на фотоволтаична централа от 30 kW по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ в нает от дружеството недвижим имот в УПИ V-154 по плана на с. Радецки, община Нова Загора, в който имот има изградена сграда-склад. Към искането е приложен нотариален акт 184, том 1, дело 149/08.05.2020 г. и скица КР-08-488/15.04.2021 г., видно от която имотът се намира в урбанизирана територия, с приложена улична и дворищна регулация, като главният архитект на общината е издал Удостоверение за въвеждане в експлоатация АГ-14-05/14.04.2021 г. на склад за инвентар, пета категория. С писмо от Електроразпределение Юг ЕАД заявителят е уведомен за прекратяване на процедурата с мотив, че в имота липсва сграда на основно застрояване, към която може да се изгради централа по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Основният спор по делото е изграденият в имота обект отговаря на изискването за сграда по смисъла на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (отм.). Законът за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ има за цел да стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, като съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, на производителите следва да бъде представен гарантиран достъп на енергия, произведена от възобновяеми източници. Гарантиран достъп не следва да означава безусловен достъп и именно поради тази причина в глава четвърта, раздел втори на ЗЕВИ са уредени предпоставките за присъединяване на енергийни обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕВИ, операторите на разпределителните електрически мрежи ежегодно от 28 февруари представят на оператора на преносната мрежа предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по райони на присъединяване и нива на напрежение. Разпоредбата на чл. 23 от ЗЕВИ определя реда, по който лицата, които искат да изградят обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници следва да процедират, като тази процедура е предвидена именно в изпълнение на целите на ЗЕВИ, по чл. 2 и чл. 18 с цел постигане на предвидимост и обективност. Даденото от съда тълкуване на закона, че операторът следва безусловно да присъедини всеки производител на електроенергия от възобновяеми източници при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ би било в противоречие с целта на закона, предвид нормите на чл. 22 и чл. 23 от ЗЕВИ. Разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ регламентира изключение от въведеното с чл. 23 от същия закон правило и целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди - затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени. Изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията, какъвто е смисълът, вложен в понятието сгради, използвано в ЗЕВИ. Именно изложеното разбиране следва да се приеме за съответстващо на разпоредбите на приложимото право на ЕС. В т. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на електроенергия от възобновяеми източници е посочено, че с увеличаване на значението на потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимостта от дефиниране на понятието потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и се появява необходимостта от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират и продават електрическа енергия, без да са изправени пред непропорционални административни тежести. В тази връзка следва да се отбележи и съдържанието на определението за потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, въведено с чл. 2, т. 14 на Директива (ЕС) 2018/2001, съгласно което крайния потребител извършва дейност в свои помещения, разположени в определени граници, или когато това е разрешено от държава-членка - в други помещения, който произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление и който може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия, при условие, че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска и професионална дейност. Действително заключенията на експертите потвърждават, че е налице сграда в процесния имот и това е така, доколкото в българското законодателство няма обща легална дефиниция на понятието сграда. Всичко изградено, което има стени и покрив, може да бъде определено като сграда, независимо дали е предназначено за живеене или за склад. Във всеки конкретен случай по чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ /отм./ следва да се прецени дали предвидената фотоволтаична централа като мощност ще отговаря приблизително на обема, предназначението и обслужването на тази сграда. Само така може да се предвиди дали произведената ел. енергия ще е за задоволяване на собствени нужди или за продажба с търговска цел. В този смисъл са основателни възраженията в касационата жалба, че проектираната фотоволтаична система значително надхвърля нуждите от ел. енергия на този склад и със заявеното искане се цели заобикаляне на закона. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с уважаване на жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД. При този изход на делото КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД юрисконсултско възнаграждение, в размер на 400 лв. за двете инстанции и разноски в размер на 1285 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,