Решение № 2209 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2013 г.

Решение № 2209 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ангел Петров Иванов против решение по адм. д. № 5/2013 г. по описа на Административен съд София- град. Като касационно основание посочва необоснованост и незаконосъобразност на решението, тъй като не е съобразено с доказателствата за липсата на компетентност на издателя на административния акт. Временно назначеният началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР няма компетентността на титуляра на съответната длъжност. Други оплаквания няма . Ответната страна началникът на отдел "Пътна полиция" на СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Твърденията за незаконосъобразност, необоснованост и нищожност на съдебното решение са сочени като основания и в жалбата за отмяната на административния акт, на които съдът е отговорил изчерпателно и правилно. По делото се спори, че към момента на издаването на заповедта министърът на вътрешните работи не е делегирал правото за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. От приложената Заповед № Iз 1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи е видно, че с нея е упълномощил длъжностите, между които и Зам. началника на СДП да изпълняват част от задълженията му, едно от които е издаването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1, б. "е" от ЗДвП. От момента на назначаването му като временно изпълняващ длъжността заместник- началник на Пътна полиция са му вменени да изпълнява в пълен обем всички задължения на тази длъжност, включително и делегираните й такива със цитираната заповед на министъра. Решението не страда от пороците, изброени в чл. 209 от АПК, водещи до неговата отмяна и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 4395/2.07.2013 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ангел Петров Иванов срещу заповед № 13663/27.03.2012 г. на ВНД заместник-началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление за моторно превозно средство до представяне на валидно сключена застраховка "гражданска отговорност" . Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция се произнася по наведените касационни основания. В случая единственото оплакване, което е направено с касационната жалба е за липсата на материална компетентност на издателя на административния акт. Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 от вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се налагат със заповед от ръководителя на службата за контрол по този закон или от оправомощено от него длъжностно лице. Временното отнемане на свидетелство за управление на МПС поради управление на моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите представлява принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Издателят на заповед № 13663/27.03.2012 г., с която на жалбоподателя е наложена тази принудителна административна мярка, е Иво Г. Писанов като временно назначен на длъжност заместник- началник на Отдел "Пътна полиция" при СДВР. Службата за контрол се определя по силата на чл. 165 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи със заповед, а при изпълнение на функциите си по този закон определените служби имат правото по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП да изземват и задържат свидетелство за управление на моторно превозно средство. Началникът на структурно звено "Пътна полиция" и заместник-началника на отдел "Пътна полиция" са посочени в заповед № Iз-1393/9.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи като "упълномощени" да издават заповед за прилагане на принудителни административни мерки. Следователно заемащият длъжността "заместник-началник" на отдел "Пътна полиция" има правомощието да налага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДП. Обстоятелството дали е "временно" изпълняващ или постоянно изпълняващ тази длъжност е без значение. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VII отделение