Решение № 8594 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2016 г.

Решение № 8594 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 443 от 29.02.2016 г., по адм. дело № 2446/2015 г. по описа на Административния съд - П., с което по жалба на "В. Ф." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Г. Г." №..., ет. ..., офис 14, представлявано от управителя А. С. Ц. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001614002649-091-001 от 16.06.2015 г., на органи по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на НАП - П., потвърден с Решение № 706 от 28.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 07.2011 г., м. 01.2012 г., м. 05 и м. 08.2013 г. са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС на стойност 171 484.76 лв. ведно с лихви в размер на 47 279.50 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) при събраните от първоинстанционния съд доказателства. Касаторът смята, че не са представени безспорни доказателства, че ревизираното лице е разполагало с точно този вид и количество стоки. Заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и свидетелските показания не оборват направените констатации от приходните органи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "В. Ф." ЕООД, чрез адв. Бангеев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорно пред първоинстанционния съд е извършването на ВОД на стоки към "K. T." LTD, Кипър, с VIN № CY 10277808U, по издадените от ревизираното лице фактури № 6000000007 от 26.07.2011 г. и № 6000000008 от 25.01.2012 г. на обща стойност 397 550.65 лв., с предмет на доставка "лекарства" и към "M. T." LTD, Кипър, с VIN № CY10279033R, по издадените от ревизираното лице фактури № 6000000022 от 09.05.2013 г., № 6000000023 от 27.05.2013 г. и № 6000000024 от 15.08.2013 г. на обща стойност 459 872.96 лв. По спорните фактури не е начислен ДДС, тъй като същите са издадена на държава членка на ЕС, съобразно чл. 22, ал. 2 ЗДДС. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил процесния РА, с който на ревизираното лице е начислен допълнително ДДС в размер на 171 484.76 лв. и лихви в размер на 47 279.50 лв. За да определи тези задължения, органът по приходите е приел, че дружеството не е имало право да прилага нулева ставка по чл. 53 ЗДДС, във връзка с чл. 7 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС по горепосочените фактури и е начислил косвен данък в посочения размер. Още по време на ревизията са представени спорните фактури, с подробно описание по вид и количество на спорните лекарства, потвърждения за получаване на стоките, приемо-предавателни протоколи (ППП), с подробно описание по вид и количество на спорните стоки, международни товарителници (ЧМР), съдържаща всички изисквани реквизити и фактури от транспортните фирми - "М. Б." ЕООД и "Ивтекс" ООД, които са осъществили превоз на стоките по част от доставките до Кипър, а по останалата част до Гърция (Д.). Органът по приходите е приел, че от представеното ЧМР не се установява, че ВОД са реално извършени, тъй като в клетка 24 не е посочено кой и кога е получил стоките. От извършената проверка на ПП Митници е установено, че няма данни за МПС марка "М. С. 312 Д" с рег. № РА8127ВВ за периода м. 07.2011 г. - м. 01.2012 г. да е напускало територията на Р. Б. По отношение на превозвача "Ивтекс" ООД е прието, че същият е пътувал до Гърция, но е превозвал хранителни стоки и такива с растителен произход. Органът по приходите е приел, че чуждестранните дружества са имали открити банкови сметки в България, от които са извършени плащанията към ревизираното лице по процесните фактури. По делото пред първоинстанционния съд е назначена ССЕ. Вещото лице е дало заключение, че процесните фактури са осчетоводени правилно и са платени на ревизираното лице. Поради това, че счетоводното отчитане при ревизираното лице е стойностно, вещото лице е посочило, че към датите на фактурите задълженото лице е разполагало с достатъчно стока, но същата не може да се конкретизира по видове. Съдът е обсъдил всички представени писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е приел, че е доказана ВОД на спорните стоки, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Д. е както прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, така и транспортирането й до посочените в ЧМР получатели. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС регламентира при представянето на какви доказателства се допуска претендираното освобождаване от ДДС поради извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава - членка. По делото е безспорно, че по отношение на спорната доставка са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС, като е издадена фактура, в която е вписан идентификационния номер на получателя. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K.). Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. Правилно съдът е приел, че са представени всички документи, изискващи се по чл. 45 ППЗДДС, удостоверяващи извършения ВОД, а в същото време, органът по приходите не е извършил проверка на получателите посредством обмен на информация с кипърската приходна администрация по реда на чл. 5 от Регламент № 1798/2003 г., поради което констатациите в РА, че ВОД не е извършен са необосновани. Доказателствата за транспортиране на стоките и потвърждение за получаването им са представени още по време на ревизията, а пред първоинстанционния съд са представени и образци 4 от ЧМР-тата, както и други доказателства, които не са оспорени. Обстоятелството, че получателите по доставката са имали открити банкови сметки в България и разплащането е извършено от тези сметки, не е основание да се приеме, че ВОД не е осъществен. Факта, че МПС, с което е извършен превоз на стоките по част от процесните фактури, от превозвача "М. Б." ЕООД е било поставено под запор от 20.06.2010 г., не означава, че с автомобила не може да е извършен превоз до Гърция. Настоящият състав намира, че първоинстанционния съд е преценил в съвкупност събраните гласни, писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на тях правилно е приел, че ВОД са реално осъществени. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ответникът по касацията не е претендирал разноски по настоящото делото, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение