Решение № 1905 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2019 г.

Решение № 1905 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) чрез процесуален представител срещу решение № 184 от 04.04.2019 г. по адм. дело № 831/2018 г. на Административен съд Плевен, с което е отменена негова заповед № РД-16 - 012/26.1.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна. Касаторът е изложил подробно фактите, които е приел за установени при издаване на заповедта, като представя и писмени доказателства, свързани с последващи действия на органа. Ответникът по касационната жалба – В. Първанова чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, и макар в предвидената от закона форма при допуснати нарушения на изискванията за реквизитите на същата, при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Основният спор между страните е относно правилното приложение на материалния закон. Настоящият състав намира, че съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на същите е формирал законосъобразни изводи. Възприетите от съда факти, в тяхната последователност не се различават от изложеното в касационната жалба и са формирани на база събраните по делото доказателства. Няма спор между страните, че жалбодателката е заемала длъжност инспектор в РО НСК Плевен при РДНСК СЗР и със заповед № ДК-08-ПЛ-44/22.11.2016 г. на Началника на РО НСК Плевен при РДНСК СЗР е назначена за Председател на Държавна приемателна комисия (ДПК) и в това си качество е подписала протокол обр. 16 от 28.11.2016 г. Дисциплинарната й отговорност е ангажирана за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, като дисциплинарно наказващия орган (ДНО) приема, че същата не е изпълнила служебни и не спазила правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и е уронила престижа на държавната служба, която заема, с което е нарушила чл. 28, ал. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 17, ал. 1 от КПСДА. При описание на нарушението ДНО приема, че на 28.11.2016 г. – датата на подписване на протокол обр. 16 в сградата на РО НСК Плевен при РДНСК СЗР Първанова не е изпълнила задълженията си по чл. 8, т. 3, чл. 7, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредбата), както и тези по чл. 14, т. 2 от същата наредба, произтичащи от обстоятелството, че същата е определена за член и председател на ДПК, назначена със заповед № ДК-08-ПЛ-44/22.11.2016 г. на Началника на РО НСК Плевен при РДНСК СЗР, за което носи отговорност съгласно т. 7. 2 от длъжностната й характеристика, което представлява нарушение по чл. 21 ЗДСл. В случая се касае до колективен орган, като видно от заповедта за назначаване на ДПК единственият член на същата, който не е с висше образование е Първанова, а отделно от това както правилно е прието в обжалваното решение същата няма задължения по връчената й длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност да участва в ДПК. При това макар в Наредбата да липсват изрични изисквания към членовете на ДПК предвид вида и характера на работата, която ДПК извършва следва при определяне на членовете й компетентния орган да съобразява квалификацията им, предвид степента на завършено образование, както и компетентността на същите, съобразно задълженията и компетентностите на служителите по длъжностната характеристика за заеманата от тях длъжност, което в случая не сторено. С оглед на това настоящия състав намира, че изводът на първоинстанционния съд, че в случая ДНО при налагане на дисциплинарното наказание не е изпълнил задълженията си по чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) тъй като тези обстоятелства не са съобразени. На следващо място е прието неизпълнение на служебни задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, свързано със съставяне на протокол смисъла на чл. 7, ал. 3, т. 16 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството по делото липсват данни по отношение на членовете на ДПК да е приложена разпоредбата на чл. 6 от същата. В заповедта липсват изложени съображения относно тежестта на извършеното нарушение, а още по-малко за настъпили вредни последици за службата или за гражданите, както и за формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Формалното посочване, че при определяне на наказанието ДНО е съобразил тези обстоятелства без конкретно посочване степента на тежест на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено не обосновава извод за изпълнение на задълженията по чл. 91 ЗДСл от ДНО при определяне на наказанието. Допълнително следва да бъде посочено, че в заповедта е прието, че Първанова не е изпълнила задълженията си по чл. 8, т. 3, чл. 7, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 2 и чл. 3, ал. 2, както и по чл. 14, т. 2 от Наредбата, за което същата носи отговорност, съгласно т. 7. 2 от длъжностната й характеристика. Така посочените неизпълнени задължения по Наредбата са свързани със задълженията й като член и председател на ДПК и не са такива по длъжностна характеристика. По т. 7 от длъжностната характеристика на служителя са изброени отговорностите, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурси, като предвидените по т. 7. 2, второ тире – отговорност за съставените от служителя актове е обвързано със задълженията му по т. 5 и по-конкретно с тези т. 5. 3 - съставяне на констативни актове и такива за установяване на административни нарушения. Както бе посочено по-горе по длъжностна характеристика служителят няма задължения по Наредбата, а такива са му възложени с нарочна заповед на прекия му ръководител, при което неправилно в заповедта е прието извършено от Първанова неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДСЛ служебните задължения на служителя се определят с длъжностна характеристика, а по връчената на Първанова такава, за длъжността, която заема липсват задължения за участие, а още по-малко за председателстване на ДПК. Въпреки, че по т. 5. 13 от длъжностната характеристика същата има задължения да изпълнява (самостоятелно или в екип) допълнително възложени задачи от ръководството на ДНСК не може да се приеме, че е налице такова неизпълнение, тъй като за да е съставомерно такова нарушение поставените задачи следва да са свързани със правомощията и задълженията на служителя по длъжностна характеристика, а в случая те произтичат от заповедта, с която същата е определена за член в състава на ДПК от Началника на РО НСК Плевен при РДНСК СЗР, при несъобразяване на образователната степен, която притежава и задълженията и функциите на длъжността, която заема. Отделно от това в заповедта е посочено, че наказанието се налага на служителя и за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, предвиждащ, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание липсва изложение, от което да се установи констатирано от ДНО уронване на престижа на държавната служба. Липсва посочване на такова нарушение и в заповедта за образуване на дисциплинарното производство, като посоченото нарушение е прието от дисциплинарния съвет в постановеното от него решение от 26.01.2017 г. Следва да бъде съобразен и факта, че по преписката не са налице и доказателства, установяващи наличие на такива обстоятелства. Това нарушение е квалифицирано от законодателя като такова по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл – т. е. същото е самостоятелно нарушение, но в заповедта липсват на конкретно посочени факти, обосноваващи извод за уронен престиж на държавната служба, при което следва извод, че от доказателствата по делото не се установява извършено такова нарушение. Посоченото обосновава допълнително самостоятелно по отношение на това нарушение на служебната дисциплина неизпълнение на изискванията по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, а отделно от това и за допуснато нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл по отношение на същото. Предвид всичко изложено и с оглед на това, че на служителя е наложено най-тежкото предвидено в закона наказание за извършени две нарушения на служебната дисциплина, при липсата на доказателства за извършване на едно от тях и при констатираното от първоинстанционния съд постановяване на заповедта при неизпълнение на задълженията на ДНО по чл. 91, ал. 4 и тези по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл правилно с обжалваното решение заповедта е отменена като незаконосъобразна – постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Представените с касационната жалба писмени доказателства не опровергават изводите за незаконосъобразност на заповедта изложени по-горе. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответницата съдът съобрази факта, че по настоящето дело са представени доказателства за направени деловодни разноски от страна на ответницата в размер на 300 лв. общо – хонорари за един адвокат заплатени в брой, за което са представени писмени доказателства, при което искането е основателно до този размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение