Решение № 505 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13785/2014 г.

Решение № 505 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13785/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез проц. представител ю. к. Михайлова, против Решение № 11143/24.09.2014 г., постановено по адм. д. № 5219/2013 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Владимир Станчев Алексиев, гр. София, против от Заповед № К-2387/01.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи в частта й, с която на осн. чл. 192а от ЗМВР служителят е преместен поради служебна необходимост за срок до една година от длъжност "старши полицай" в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" към 03 Районно полицейско управление при СДВР на същата длъжност във 02 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" по допълнителен щат към СДВР, с искане да бъде отменена заповедта като противоречаща на материалноправните разпоредби на ЗМВР. Съдът е отменил процесната заповед в частта, с която е разпоредено преместването на Владимир Станчев Алексиев, като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Решаващият съд правилно е приел, че атакуваният пред него административен акт е бил издаден, без да са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. От анализа на събраните доказателства безспорно е установено, че към момента на издаването на обжалваната заповед не е била налице служебна необходимост, каквото е едно от изискванията по чл. 192а, ал. 1 от ЗМВР (отм.), на което се е позовал административният орган. Правилно съдът е приел, че договорът за охрана на софийското метро, сключен между "Метрополитен" ЕАД и СДВР, не може да обоснове служебна необходимост, тъй като е бил подписан 11 месеца по-рано, като към датата на издаването на административния акт въпросът за охраната на метростанциите е следвало да бъде разрешен, както и че срокът на договора, обосноваващ служебната необходимост, е изтичал два месеца след издаването на заповедта. Допълнителен аргумент за това, че заповедта е издадена, без да е имало служебна необходимост, която да обоснове преместването на жалбоподателя за срок до една година, е обстоятелството, че са назначени нови служители по открития допълнителен щат на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР. Направените в този смисъл изводи на първоинстанционния съд не могат да бъдат променени от изложените в касационната жалба доводи. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ колегия, в настоящия петчленен състав