Решение № 16297 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2019 г.

Решение № 16297 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Тодорова, подадена чрез адв. Игнатова, против решение № 2954 от 02.05.2019 г. по адм. д. № 10661/2018 г. на Административен съд - София град. Изложени са доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и ревизионният акт. Претендира в негова полза да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на М. Тодорова против РА, с който допълнително са й определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 339, 72 лв. главница и лихва от 1 622, 46 лв. за данъчен период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и в размер на 2 332, 30 лв. главница и лихва от 662, 55 лв. /по РА лихвата е в размер на 697, 54 лв. / за данъчен период 01.01.2014 г. - 31.12.201 4 г., или в общ размер от 6 957, 03 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - установеното превишение на разходите над приходите за 2010 г. в размер на 23 397, 21 лв. и за 2014 г. в размер на 1 072, 98 лв. При определяне размера на данъчната основа за 2014 г. към установеното превишение на разходите над приходните ревизиращите са включили и 1/2 от дохода от продажба на две МПС в общ размер на 22500 лв., които са придобити по време на брака. Прието е, че доходът от продажбата на автомобил Порше Кайен придобит на 24.06.2014 г. за цена от 5 000, 00 лв. и продадено на 13.10.2014 г. за 27 500 лв., както и Мерцедес С 500 4 Матик, придобит съгласно Договор за прехвърляне на имущество от 24.09.2013 г. и продаден с Договор за продажба на МПС от 19.03.2014 г. на цена от 22 000, 00 лв., е облагаем доход, тъй като до датата на продажбата им не е изминала повече от една година от датата, на която същите са придобити. Този доход не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ, а облагаемият доход от продажбата на МПС е определен по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗДДФЛ, като разлика между продажната цена и цената на придобиване. За продажбата на Мерцедес С 500 4 Матик е определен облагаем доход размер на 22 000, 00 лв., формиран като разлика между продажната цена в на размер 22 000, 00 лв. и документално доказаната цена на придобиване - 0, 00 лв., определена на основание чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ, тъй като РЛ не е ангажирало доказателства за придобиването му по възмезден начин. Прието е, че процесното МПС е придобито на основание договор от 24.09.2013 г. за прехвърляне на собственост върху МПС в изпълнение на задължение по лизингов договор от 20.07.2012 г. със страни "БМ ЛИЗИНГ" АД - лизингодател и "СТОУН БИЛД 2000" ЕООД, лизингополучател. Видно от договора, с изричното съгласие на лизингополучателя, лизингодателят е прехвърлил собствеността върху процесното МПС на К. Тошев. По данни от Търговския регистър е установено, че К. Тошев е бил управител на лизингополучателя "СТОУН БИЛД 2000" ЕООД, т. е. лицата имат качеството на свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "г" от ДОПК. За да отхвърли жалбата на М. Тодорова, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, като е приел за доказан установения с РА недостиг на парични средства за процесните 2010 г. и 2014 г., както и доходите получени от продажбата на горепосочените МПС. За неоснователно е счетено оплакването на жалбоподателката за изтекъл срок по смисъла на чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на производство по установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ за 2010 г. Отхвърлено е като недоказано твърдението за наличие начално салдо към 01.01.2010 г. в размер на 28 000 лв. – парични средства предоставени на РЛ от приятел, с когото живеела на семейни начала. Приети са за неоснователни възраженията касаещи установените доходи от продажбата на двете МПС през 2014 г., като съдът е възприел изцяло констатациите на органите по приходите досежно установената основа за облагане за 2010 г. и 2014 г. Обоснован е краен извод, че законосъобразно с РА са определени задълженията на Тодорова по ЗДДФЛ за процесните периоди, предвид наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Постановеното решение е частично неправилно. Настоящият състав споделя изцяло доводите на първоинстанционният съд за законосъобразност на РА по отношение на установените задължения за 2010 г. в размер на 2339, 72 лв. и лихви 1657, 56 лева. От доказателствата по делото се установява, че настоящата ревизия е втора по ред, възложена със ЗВР № Р-22220516008065-020-001 от 17.11.2016 г. /л. 32, ЗЗ от адм. преписка/, след като с Решение № 1386/25.08.2017 г. директорът на Д "ОДОП" – София е отменил РА № Р-22220516008065-091-001 от 09.06.2017 г. /л. 34-37 от адм. преписка/ и е върнал преписката за нова ревизия. В тази връзка неоснователно е възражението за наличие на хипотезата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, т. к. ревизионното производство е единно и е образувано с горепосочената ЗВР от 17.11.2016 г., т. е. преди изтичане на 5-годишния преклузивен срок по отношение на данъчните задължения по ЗДДФЛ за 2010 година. Неподкрепени с доказателства са твърденията в жалбата за наличие на сума в размер на 28 000 лева в началото на 2010 г. получена от ревизираното лице като дарение от приятел, с който е живяла на семейни начала. В този смисъл необорени са констатациите в РА касаещи процесната 2010 г., поради което решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП разноски до сумата в размер на 442, 09 лева. Настоящият касационен състав намира за основателна жалбата в частта досежно установените на М. Тодорова задължения за 2014 г. по ЗДДФЛ. В тази част решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът изцяло е възприел констатациите в РА без да събере относимите доказателства в тази част на спора, да обсъди възраженията на страните, което е довело и до необосновани правни изводи. За процесната 2014 г. органите по приходите са приели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като при определяне размера на данъчната основа освен установеното превишение на разходите над приходите в размер на 1 072, 98 лв. са включени и 1/2 от дохода от продажба на две МПС в общ размер на 22500 лв. /придобити по време на брака/. Прието е, че доходът от продажбата на автомобил Порше Кайен придобит на 24.06.2014 г. за цена от 5 000, 00 лв. и продадено на 13.10.2014 г. за 27 500 лв., е облагаем доход, който е в размер на 11250 лв. /1/2 от сумата 22500 лв./, представляващ разликата между продажна цена от 27 500, 00 лв. и документално доказаната цена на придобиване - 5 000 лева. При изготвяне на паричния поток на М. Тодорова за 2014 г. ревизиращите са отразили в приходната част 1/2 от сумата получена от продажбата на автомобил Порше Кайен. По отношение на продажбата на Мерцедес С 500 4 Матик е определен облагаем доход размер на 22 000, 00 лв., формиран като разлика между продажната цена - 22 000, 00 лв. и документално доказаната цена на придобиване - 0, 00 лв. Прието е, че процесното МПС е придобито на основание договор от 24.09.2013 г. за прехвърляне на собственост върху МПС в изпълнение на задължение по лизингов договор. Установено е, че между "БМ ЛИЗИНГ" АД, ЕИК 131072664, като лизингодател и "СТОУН БИЛД 2000" ЕООД, ЕИК 201506426, като лизингополучател, е сключен договор за лизинг на 20.07.2012 г., с предмет процесното МПС - Мерцедес С500 4 Матик, като с изричното съгласие на лизингополучателя, лизингодателят е прехвърлил собствеността върху процесното МПС на К. Тошев, който според данните от ТР е бил управител на лизингополучателя "СТОУН БИЛД 2000" ЕООД, т. е. лицата имат качеството на свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "г" от ДОПК. Във връзка с тези констатации на органите по приходите и на съда настоящият състав констатира, че по делото не са налични горепосоченият договор от 24.09.2013 г. и договор за лизинг от 20.07.2012 г., което препятства преценката относно размера на облагаемия доход за 2014 г. от продажбата на процесното МПС, съответно правилно ли е определена данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ. Също така съдът не е обсъдил възражението на касатора, че съпругът й никога не е бил управител на "СТОУН БИЛД 2000" ЕООД, което се установява от проверка в ТР. Няма данни в ревизионния акт при определяне размера на установеното превишение на разходи над приходи за процесната 2014 г. в графа постъпления да е включена и 1/2 сумата в размер на 22 000 лв. - получена от продажбата на Мерцедес С 500 4 Матик, което не е обсъдено от съда, съответно е пречка за извършване на преценка за наличие на доказателства оборващи констатациите в РА за наличие на недостиг на парични средства обосноваващи предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и извършването на ревизията по особения ред. Допуснатите от административния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в частта касаеща установените задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. По делото не са събрани доказателства за относими към спора факти и не са обсъдени обстоятелства от значение за спора. Ето защо и на основание чл. 209, т. 3 АПК и чл. 222, ал. 2 АПК решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. Тодорова касаеща установените й с РА задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2332,30 лева и лихви – 697,54 лева следва да бъде отменено, а делото – върнато в тази част на друг състав на Административен съд - София град. В производството по чл. 226 АПК съдът следва да събере всички относими за спора доказателства, да обсъди възраженията на страните, при необходимост да назначи съответна експертиза, да формира самостоятелни фактически и правни изводи относно спорните по делото въпроси, съгласно дадените по-горе конкретни указания. Разноските пред тази инстанция във връзка с уважената част от касационната жалба следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,