Решение № 393 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 921/2008 г.

Решение № 393 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 921/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР ГПК (2007 г.) С решение № 39 от 10.05.2007 г. по гр. д. № 493/2006 г. на районен съд гр. А., оставено в сила с решение № I* от 22.10.2007 г. по гр. д. № 533/2007 г. на Б. окръжен съд е допуснато да се извърши делба на съсобствения на страните - бивши съпрузи имот, а именно две жилищни сгради и прилежащите им 330 кв. м. от дворно място от 420 кв. м., представляващ УПИ ХVI-143 в кв. 202 по плана на гр. А., при равни дялове за двамата съделители. Ответникът А. Г. Ч. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа, че е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като дворното място не е следвало да се допуска до делба. Моли за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска за делба на дворното място. Ищцата И. Ч. оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака си са придобили процесния имот, състоящ се от две жилищни сгради и терен от 330 кв. м., съставляващи част от УПИ ХVVI-143 в кв.2020 по плана на гр. А., целият имот от 420 кв. м. Останалата част от имота - 90/420 ид.ч.от дворното място и един гараж са собственост на трето лице. Въззивният съд е допуснал делба на жилищните сгради и прилежащата им част от дворното място от 330/ 420 ид.ч., като посочил, че предмет на делбата са постройките, бивша съпружеска имуществена общност, а дворното място представлява обща част към тези сгради като прилежащ терен. Според жалбата на ответника до делба следва да се допуснат само двете сгради, а дворното място следва изрично да се изключи от делбата, тъй като са налице хипотезите, посочена в т. 1, б. "в" и б. "д" от ППВС № 2/1982 г. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - в сила. Жалбоподателят не е възприел правилно становището на съда относно обектите, които следва да се допуснат до делба, поради което неоснователно поддържа, че решението е неправилно. Както е разяснено от въззивния съд, в случая е налице хипотеза, аналогична с разгледаната в т. 1 б. "е" от ППВС № 2/1982 г., при която върху съсобствено дворно място има няколко сгради на различни собственици- налице е т. н. хоризонтална етажна собственост. Както се приема в цитираното П. на Пленума на ВС делбата на такъв парцел **** недопустима, но няма пречка ако една от сградите принадлежи на няколко съсобственици, тя да бъде поделена между тях, заедно с припадаща й се част от парцела. Неучастието в делбата на другия съсобственик на дворното място и на гаража не я прави недопустима. Аналогично е и разрешението по б. "д", отнасящо се за парцели, съсобствеността върху които е възникнала не по регулация. По този начин е процедирал и въззивният съд, като е посочил, че между съсобствениците - бивши съпрузи следва да се поделят само съсобствените им сгради и припадащите се идеални части от дворното място. В този смисъл следва да се разбира и решението му, поради което доводът, че съдът е изнесъл на делба неподеляем имот е неоснователен. Решението е постановено при правилно приложения на материалния закон и П. № 2/1982 г. на Пленума на Върховния съд, поради което не са налице касационни основания за отмяната му. По тези съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение