Решение № 829 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2018 г.

Решение № 829 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Красна поляна"-Столична община чрез неговия пълномощник срещу решение № 6884/20.11.2017 г. по адм. д. № 9794/2017 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - П. Н. чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Н. срещу заповед №РКП17-РД56-183/09.08.2017 г. на касатора, с която е прекратено наемното правоотношение на Н. и членовете на семейството му в общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес] за две стаи и обслужващи помещения. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за допуснати съществени процедурни нарушения- неуведомяване за започване на административното производство и за немотивираност на обжалваната заповед. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: По делото е представено писмо до наемателя Н., изх. № от 01.06.2017 г., според което същият дължи сума в размер на 2 594, 25 лв. неплатен наем, породи което следва прекратяване на наемните правоотношения. Според представените доказателства наемателят през юни 2017 г. е погасил вноските си за 2012, 2013 години и се е задължил според представена декларация за изплати остатъкът от 1 800 лв. за четири месеца. В тази насока съдът правилно е отбелязъл, че претендираното задължение в размер на 2 594 лв. не е установено в този размер. В случая с обжалваната заповед не става ясно какъв е размерът на задължението, представляващо неплатен наем, както и за какъв срок се дължи, поради което няма данни относно размера и периода на задължението. В разглеждания аспект изводът на съда за немотивираност на обжалваната заповед е правилен и се споделя и от настоящата инстанция. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е и изводът на съда, че в случая жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за началото на административното производство по прекратяване на наемното правоотношение. По делото липсват доказателства представеното уведомително писмо с изх. № РКП17-ГР94-592/01.06.2017 г. да е било редовно връчено на Н. в качеството му на наемател на общинското жилище. Заключението на съда в тази насока, че като не е уведомил наемателя за началото на административното производство е лишил същия от възможността да изрази становище във връзка с размера на задълженията за наем, както и от възможността да направи възражение срещу тях или да изплати същите в указания срок, е законосъобразно. Съгласно чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя, а според чл. 34, ал. 3 АПК административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения. Допуснатото от административния орган нарушение на посочените разпоредби е съществено, тъй като, както правилно е отбелязъл и съдът, ако административният орган бе изпълнил това свое задължение, то административният орган би могъл да достигне и до друго решение на поставения пред него въпрос и да не издаде процесния акт за прекратяване на наемното правоотношение. Поради това обжалваната заповед е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на това основание също е незаконосъобразна. В разглеждания смисъл неуведомяването за започване на административно производство и лишаването на адресата на акта от защита чрез възражения и представяне на доказателства в съдебната практика се третира като съществено процесуално нарушение, което към момента е въздигнато и от АПК изрично като такова- чл. 168, ал. 4 АПК, според която разпоредба съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт поради ненадлежното й немотивиране и като постановена при особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,