Решение № 15828 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2020 г.

Решение № 15828 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Косев, от [населено място], чрез адвокат Сибинов, срещу Решение № 54 от 13.02.2020 г., постановено по адм. дело № 794/2019 г. по описа на Административен съд Враца в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта с която е отхвърлено частично искането на процесуалния представител за присъждане на адвокатско възнаграждение по делото. Счита решението в обжалваната му част за неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск изцяло. Адвокат Сибинов иска присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете инстанции. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Враца, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Враца е уважил частично предявения от М. Косев против ОД на МВР Враца иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за сума в размер от 150 лева, произтичащи от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 16-0288-000250/11.04.2016 г., издадено от Началник РУ "Полиция" към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 8.11.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата 10 лева деловодни разноски, като е отхвърлил иска за сумата над 150 лева до претендирания размер от 300 лева. Осъдил е ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, съобразно уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началник РУ "Полиция" към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба. За осъществената в производството пред Районен съд Козлодуй адвокатска защита Косев е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, в брой, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника, но е направил извод, че заплатения адвокатски хонорар от 300 лева е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, за което е договорен и платен. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В производството по реда на чл. 203 и сл. АПК върху ищеца лежи доказателствената тежест и той следва да установи наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. Доказана е реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Правната защита на ищеца, пред Районен съд Козлодуй е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В производството пред този съд е представен договор за правна защита и съдействие от 30.05.2016 г., съгласно който договорената сума от 300 лева е заплатена от Косев в брой при подписването му. Начинът на плащане изрично е уговорен от страните и е изпълнен. Изводът е, че в съдебното производство е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и същия има силата на разписка за заплащане на договорената сума. Доказан е направен разход в размер на 300 лева, който представлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда, акт на администрацията. Въпреки това, съдът неправилно изхождайки от фактическата и правна сложност на делото е приел, че заплатеният адвокатски хонорар от 300 лева не е обоснован и справедлив. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В случая е осъществена дължимата се правна защита в пълен обем, при участие на адвоката във всички проведени пред районния съд съдебни заседания и представена писмена защита, при което не може да се приеме, че договореният и заплатен адвокатски хонорар в минимален размер се явява прекомерен. Същественото е, че ответната страна не е оспорила предявения иск нито по основание, нито по размер, не е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на наказателното постановление, чиито размер основава претърпените вреди, при което съдът неправилно, по свое усмотрение, частично е отхвърлил предявения иск. Ето защо, като постановено при неправилно приложение на материалния закон решението следва да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него се постанови друго, с което Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Враца бъде осъдена да заплати на М. Косев още 150 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 8.11.2019 г. до окончателното й изплащане. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено. Съгласно договорите за правна помощ и съдействие сключени при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат М. Сибинов следва да се присъди възнаграждение в размер на 450 лева, от които за касационната инстанция сума в размер на 300 лева съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в размер на 150 лева дължимо се за процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение