Решение № 1471 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2011 г.

Решение № 1471 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Славов Желязков против решение № 156 от 11.11.2010 г. по адм. дело № 209/2010 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Желязков против заповед № 252/25.06.2010 г. на командира на 61 танков батальон, поделение 26260 - Сливен, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратено правоотношението по изпълнение на военна служба. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на командира на поделението да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - командирът на 61 танков батальон, поделение 26260 - Сливен, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Сливен е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е постановена от компетентния съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) във връзка с чл. 146, т. 3 от ЗОВСРБ орган (на командира на батальона са предоставени правомощия по прекратяване на правоотношението за изпълнение на военната служба със заповед № ОХ -187/30.03.2010 г. на министъра на отбраната) и в предвидената форма. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на акта. Заповедта е издадена след проведена служебна проверка по реда на чл. 142 и сл. от ППЗОВСРБ и след като извършените от Желязков нарушения на служебната дисциплина са установени с влязла в сила присъда. В този смисъл дори при извършването на проверката да са допуснати нарушения, те не са съществени, тъй като провеждането на такава след влязла в сила присъда не е задължително (чл. 246, ал. 3 от ЗОВСРБ). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ, при отчитане на периода на образуваното наказателно производство съгласно чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ. Правилно е преценено, че в конкретния случай не е допуснато и съществено нарушение на изискванията на чл. 246, ал. 4 - наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на жалбоподателя относно извършеното деяние, депозирани след приключване на служебната проверка. Последните са част от административната преписка и са съобразени от органа при издаване на административния акт. Освен това в случая деянието на военнослужещия е установено с влязла в сила присъда след проведен наказателен процес, в който жалбоподателят е можел да се защити, като изложи всички свои съображения и ангажира доказателства. В този смисъл обстоятелството, че същият не представя обяснения непосредствено преди налагането на дисциплинарното наказание не обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не накърнява правото му на защита, което е реализирано в по-широка степен в хода на публичен наказателен процес. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. В случая жалбоподателят е осъден с присъда, влязла в сила на 07.06.2010 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Наказателния кодекс - умишлено престъпление от общ характер. Поради това законосъобразно съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му със закона правомощия е осъществено в съответствие със закона. Ето защо, като приема, че заповедта е издадена след изпълнение на визираните в закона материалноправни основания, съставът на Административен съд - Сливен постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, текст, който императивно урежда вида на наказанието в случаите на осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Това изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл закономерна е преценката, че наложеното наказание съответства на тежестта и характера на нарушението и е в нормативно очертаните граници. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за спазване на процедурата по чл. 246, ал. 4 от ЗОВРБ се подкрепят от представените от служителя обяснения, депозирани след приключване на служебната проверка. Допуснатите от жалбоподателя нарушения на военната дисциплина се установяват от представената пред административния орган влязла в сила присъда и други документи. При тези доказателства съвсем обосновано първоинстанционният съдебен състав приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание. Ето защо доводът на касатора за необоснованост на съдебния акт е неоснователен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани пред съда и пред административния орган доказателства. Заключението на съдебния състав за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила е направено след преценка на представените обяснения на служителя. Ето защо доводът на касатора, че този извод се основава на събраните гласни доказателства, които недопустимо заместват документите, които законът изисква за установяване на процедурата по чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, е неоснователен. Изложени са и подробни мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното и искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на поделение 26260 - Сливен сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение