Решение № 9923 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2864/2016 г.

Решение № 9923 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2864/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. М. против срещу решение № 237 от 12.01.2016 г., постановено по административно дело № 10576/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1522/29.09.2015 г. на Директора на Агенция "Митници". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Излага твърдения че неправилно първоинстанционния съд приема, че заповедта е постановена в предвидената от закона форма, като счита че същата не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Освен това счита, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по чл. 12 от Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като е назначен на основание чл. 15 ЗДСл на мястото на служител, отсъстващ поради ползване на дългосрочен отпуск. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Агенция "Митници" чрез процесуален представител и в представено писмено становище) оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с на материалния закон и неговата цел. Неоснователни са касационните доводи за постановяване на заповедта в нарушение на изискванията за форма. В случая не са приложими общите разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото е налице специална уредба в чл. 108, ал. 1 ЗДСл. В случая в заповедта, която е в писмена форма са посочени правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, при което обосновано и правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за форма. Неоснователно е и възражението за липсата на мотиви към заповедта, тъй като в същата е посочено освен правното основание и причината за това, с което са посочени и фактическите, както и правите основания за издаване на заповедта. Приетото от първоинстанционния съд, че заповедта е издадена във връзка с докладна записка на Началника на М. С. е неправилно, тъй като в заповедта липсва позоваване на тази докладна, а и в хипотезата на чл. 12 ЗДСл съгласно трайната практика на ВАС не е необходимо излагане на мотиви в смисъла на докладната записка. Това обстоятелство обаче не се отразява на правилността на решението като краен резултат. Обстоятелството, че жалбоподателят е назначен на длъжност по заместване по реда на чл. 15 ЗДСл не изключва приложението на чл. 12 ЗДСл регламентиращ назначаване при условията на изпитателен срок в полза на работодателя предвид разпоредбата на ал. 4 на чл. 15 ЗДСл предвиждащ, че при заместване страните имат същите права и задължения както при редовно служебно правоотношение. Аргумент в тази насока в конкретния случай е и обстоятелството, че служителят е назначен и на основание чл. 12 ЗДСл видно от заповед № 1239/04.08.2015 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение