Решение № 2161 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5000/2014 г.

Решение № 2161 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5000/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ТЕМАКО" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Митрополит Методи Кусев" № 38, ап. 13, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Радко Минев, против решение № 482 от 18.02.2014 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 241301142/22.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 831/12.08.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-147/15.02.2013 г. на изп. директор на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Панова по съображения, изложени в писмено становище, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 241301142/22.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 831/12.08.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия са определени задължения на ревизираното дружество "ТЕМАКО" ЕООД за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС в размер на 28 079.60 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по осем фактури, издадени в данъчни периоди м. октомври и м. ноември 2011 г. от "Софграйн" ЕООД с предмет извършено СМР по договор и строителни материали по опис. Органът по приходите е изложил мотиви за това, че доставките не са извършени от дружеството - издател на фактурите, както и че строителните услуги са извършени от самото ревизирано дружество в изпълнение на сключения от него договор с "Кнауф България" ЕООД. Първоинстанционният съд подробно е описал извършеното от ревизиращия екип в хода на ревизията и събраните доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената ССЕ, анализирал е доказателствата и фактите, които се установяват, и е изложил мотиви за законосъобразност на РА. Според настоящия касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение решението на Пловдивския административен съд е правилно. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че за да се приеме, че на основание на процесните доставки на стоки и услуги е налице правото на приспадане, е необходимо да е доказано, че последните са били реално осъществени и че са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки /т. 31 от решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11/. От доказателствата по делото не може да бъде направен обоснован извод за това, че строителните материали са получени от жалбоподателя и използвани от него за извършване на облагаеми доставки. Във връзка с реализацията на строителните материали в хода на ревизионното производство ревизираното дружество представя договор от 09.09.011 г., сключен между него като изпълнител и "Стандарт Профил България" АД като възложител за извършване СМР на склад за транспортен амбалаж. Представя складови искания за изписване на материали за този строителен обект. Както органът по приходите приема, така и вещото лице по назначената ССЕ потвърждава, че с тези искания са изписани материали преди получаването и завеждането на стоките по процесните фактури, издадени от "Софграйн" ЕООД. Освен това според констатациите на ревизиращия екип в Ревизионния доклад /РД/ материалите са изписани само стойностно, поради което е невъзможно да се прецени въз основа на какви доставки те са били налични. В хода на производството по съдебно оспорване на РА пред административния съд жалбоподателят дава обяснение, че на строителния обект са били вложени строителни материали, които той е получил за временно ползване от друго дружество - "Бул Акс" ЕООД и които е върнал след като ги е придобил от "Софграйн" ЕООД, във връзка с което представя приемо-предавателни протоколи. Това обстоятелство, според ССЕ, не е отчетено счетоводно. Тъй като в хода на ревизионното производство това обстоятелство нито е твърдяно от ревизираното дружество, нито са били представени протоколи за получаване на заем и връщане на строителни материали, нито тези протоколи са били оповестени в счетоводната политика на дружеството, а получаването назаем на строителни материали не е отразено в счетоводството, факти, потвърдени от вещото лице, правилно съдът не е кредитирал протоколите, които като частни свидетелстващи документи нямат самостоятелна доказателствена сила, доколкото целят да установят положителни за издателите им факти, и следва да се преценяват заедно с всички други събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Доставчикът "Софграйн" ЕООД не е открит и проверен в хода на ревизията. Ревизиращият екип е установил, че към издадените от него фактури са приложени фискални бонове, издадени от нерегистрирано фискално устройство. "Софграйн" ЕООД няма регистрирано фискално устройство и това се потвърждава и от констатираното от вещото лице след извършените от него проверки. Това дружество не е подавало годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2011 г., т. е. не е декларирало да е осъществявало дейност през тази година. Въпреки поетото задължение в договора за строителство за водене на дневник на обекта, такъв жалбоподателят не представя. Не се представят от него каквито и да било документи, чрез които да са отчитани часовете полаган труд и от кои работници на строителния обект. При така установените факти в рамките на съдебния спор съдът е длъжен да провери дали самият издател на фактурата е извършил доставката /т. 50 от решение на СЕС по дело С-324/11 от 6 септември 2012 г./. Следва да се посочи, че според фактите по главния спор, във връзка с който е постановено решение на СЕС по дело С-324/11 от 6 септември 2012 г., изпълнителят на СМР е водил заповедна книга на строителния обект, според която са работили между осем и четиринадесет работника, но той не е декларирал, че има наети работници. Според т. 49 от същото установява се ситуация, при която СМР са извършени не от персонала на издателя на фактурата, а вероятно от персонала на друг стопански субект или от самото ревизирано дружество, което би могло да означава, че се прикрива действителният изпълнител с измамна цел. В този случай националната юрисдикция следва да провери дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка като вземе предвид всички обстоятелства по случая /т. 50/. Доказателства за това, че "Софграйн" ЕООД е извършило строителните услуги не са представени. При безспорно установеното от представената от самото ревизирано лице справка за налична строителна техника /багер, валяк, два мини челни товарачи/ и назначени 14 строителни работника, при липсата на други данни за превъзлагане на строителните услуги на подизпълнители, основателна е тезата на органа по приходите и съда за изпълнение на СМР от самото ревизирано дружество на двата строителни обекта - монтаж ограда по договора с "Кнауф България" ЕООД и склад транспортен амбалаж по договор със "Стандарт Профил България" АД. С оглед изложеното, решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, разноски за касационното производство на ответника за изготвяне на писмена защита без явяване на процесуален представител в съдебно заседание с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК не следва да се присъждат. Юрисконсултско възнаграждение му е присъдено с първоинстанционното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение