Решение № 7740 от 12.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Николова, от гр. Бургас против решение 658 / 13.05.2022 г. по адм. дело 2850 / 2021 г. на Административен съд Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция Социално подпомагане Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК същата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. С решение 658 / 13.05.2022 г. по адм. дело 2850 / 2021 г. Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на С. Николова, от гр. Бургас срещу заповед ЗД / Д-А-210/06.12.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Бургас. Присъдил е разноски по делото. Обжалваната заповед касае временно настаняване, считано от 07.12.2021 г. на малолетното дете Б. Пеев, с [ЕГН], с родители: майка С. Николова и баща К. Пеев в семейството на роднини Ж. Пеев, от гр. Бургас за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. В заповедта изрично са изброени страните, участвали в производството, чийто права и интереси са били засегнати, респ. са или са могли да бъдат застрашени. Жалбата е подадена от майката лично и в качеството ѝ на законен представител на детето Б. Пеев. По делото са били конституирани като страни единствено майката С. Николова и директорът на Дирекция Социално подпомагане Бургас. Неучастието на надлежни страни в това число детето Б. Пеев, бащата К. Пеев, дядото, Ж. Пеев, в качеството му на приемен родител детерминира порока недопустимост на съдебния акт и за него съдът следи служебно (чл.218, ал.2 АПК). Процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване са по възникване на субективното право на оспорване и по неговото упражняване. За разлика от гражданския процес където качествата на страните е формално доминирано от принципа за диспозитивното начало (всеки може да стане ищец и да направи другиго ответник), в административния процес правомощие и задължение на съда е конституирането на страните съобразно заявения предмет на оспорване (чл.154, ал.1 АПК). Оттук ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Реквизитите на жалбата по чл. 150 АПК не сочат задължение за жалбоподателя да индивидуализира надлежния ответник - административния орган, който следва да участва по делото. Той няма такова задължение и досежно заинтересованите страни. Това съгласно чл. 154, ал.1 АПК е задължение на съда, който конституира легитимираните страни в административния процес, отчитайки засегнатите материални права предмет на делото съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане чл. 150, ал.1, т.5, т.6 и т.7 АПК. Разглеждането на правен спор с неучастието на надлежни страни обуславя недопустимост на съдебното производство. Преценката за допустимост на съдебното производство се прави от съда въз основа на процесуалните правила за възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Освен посочените процесуални пропуски, административният съд следва да прецизира допустимостта на съдебното производството и предвид хипотезата на 27а, ал.7 Закона за закрила на детето. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение