Решение № 15416 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1646/2020 г.

Решение № 15416 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1646/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Х., чрез пълномощника му адв. Б. Българинов, против решение № 7164 от 22.11.2019 г., постановено по адм. дело № 8593/2019 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 48 състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 402 от 25.06.2019 г., по преписка № 55/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) и е осъден да заплати разноски за производството. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид, представените от жалбоподателя, понастоящем касатор, писмени доказателства, недвусмислено установяващи, че спрямо него и лицето посочено за сравнение - А. С. при едни и същи действия, в качеството на началници на съседни областни отдели на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) - Стара Загора и Хасково, от ръководството са предприети различни действия - касаторът е наказан с най-тежкото дисциплинарно наказание, а А. С. не е наказан, което обективира дискриминационно отношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и касационната инстанция да се произнесе по същество като признае наличие на дискриминация. Ответната Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Кръстева, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. К. - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в процесния период, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против решение № 402 от 25.06.2019 г., по преписка № 55/2018 г. на КЗД, с което е установено, че К. К., в качеството си на изпълнителен директор на ИААА, за процесния период, не е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак "лично положение" спрямо Д. Х. Съдът е обсъдил събраните в административното производство доказателства, както и е проследил спазването на административно производствените правила при провеждането му и е приел за установено от фактическа страна, че производството пред КЗД е образувано по жалба (сигнал) и допълнение към нея, подадени от Д. Х. срещу К. К. В жалбата са релевирани оплаквания за дискриминация по признак "лично положение", изразяваща се в това, че в качеството му на изпълнителен директор на ИААА Калайджиев, чрез издаване на заповед за прекратяване на служeбното правоотношение на Х. го е третирал по-неблагоприятно в сравнение с А. С. - също началник на областен отдел в гр. Хасково, по отношение когото също са били налице основания за налагане на наказание, но правоотношението му не е било прекратено. Съдът, с оглед данните по преписката е приел, че КЗД е спазила изискванията на Закона за защита от дискриминация, като е образувала преписка, провела е проучване, в хода на което са изискани становища, информация и доказателства, осигурила е пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата, изготвено е заключение на докладчика, проведени са открити заседания, за които страните са редовно призовани. От доказателствата КЗД е установила, че по повод постъпил сигнал, на дейността на Х. е извършена проверка, в качеството му на началник отдел ОО в ИААА, първоначално в Стара Загора, впоследствие преназначен в Хасково, при която са установени нарушения на служебните му задължения, в това число и относно ползването на служебен автомобил, поради което е образувано дисциплинарно производство, приключило с издаването от ответника на заповед за дисциплинарно уволнение. По отношение лицето, посочено за сравнение в третирането - А. Ставрев се сочат данни, които касаят период, настъпил след уволнението на жалбоподателя, поради което същите не са били в една и съща среда и не са налице сходни сравними обстоятелства. КЗД е мотивирала извода си, че липсва нарушение от страна на Калайджиев, чрез издаването на заповедта за уволнение. При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 40, чл. 48, чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр, съдържа всички реквизити по чл. 66 от с. з., при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗДискр, същото е и съответно и на материално правните норми и целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр. Решаващият съд е посочил, че правилно КЗД е приела липса на дискриминация по признак "лично положение", тъй като не се установяват елементите на фактическите състави на чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр Не са установени притежавани или придобити качества на личността или признаци на жалбоподателя, които да обосновават твърдения защитен признак, съответно че същия е обусловил по-неблагоприятното третиране, в сравнение с друго лице, което се намира в сходно положение, но не притежава този белег. По отношение лицето сравнител, съдът е посочил, че не е налице възможност за извършване на сравнение между нарушенията на двамата служители, по тежест и обем, а и освен това всички данни относими за периода след 10.08.2017 г., от който момент Х. е уволнен, сравнение е невъзможно, тъй като касаещите го факти по отношение него са в минало време, а по отношение лицето сравнител са към настоящия момент. Лицата не са поставени в една и съща среда, а и по отношение Ставрев не са установени нарушения като тези, извършени от жалбоподателя. По тези съображения съдът е приел, че жалбата е неоснователна, оспореното решение не страда от пороци по чл. 146 от АПК и е постановил оспорения понастоящем резултат. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице първото сочено в касационната жалба основание за отмяна - необоснованост на изводите на съда. В решението са обсъдени всички доказателства, възраженията и доводите на страните и изводите са съобразени с доказателствата. В касационната жалба отново се поддържа възражение, което е релевирано и пред първоинстанционния съд, свързано с това, че КЗД не е събрала всички изискани от жалбоподателя доказателства, поради което изводите й са необосновани, съответно посоченото се поддържа понастоящем и за решението на съда. Възражението е неоснователно. В рамките на съдебното производство жалбоподателят не е посочил, не е изискал събирането на каквито и да са доказателства, не са установени факти, които да оборват изводите на КЗД, съответно да не са съобразени и от решаващия съд. Нито в жалбата, нито в съдебно заседание жалбоподателят е направил доказателствени искания, с които да обори приетото от КЗД. Освен това част от изисканите документи касаят период след м. август 2018 г., в който период на първо място ответникът Калайджиев вече не е бил служител на ИААА, както и самият жалбоподател не е бил служител в изпълнителната агенция, поради което не е възможно извършване на сравнение относно това налице ли са или не нарушения на служебните задължения на лицето сравнител Ставрев, както и дали същите са сравними с тези на жалбоподателя. Освен това, по важното за изхода на спора е обстоятелството, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, във връзка с установяването на значим за личността му белег, които да се свързва със защитения признак "лично положение" на основание който по отношение него е осъществено неравното третиране. Дори и да се приеме за установено по неблагоприятно третиране, не са установени факти, които да доказват, че причина за различното третиране, ако се приеме, че е налице такова, е защитен признак по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Не е установена и причинна връзка между третирането и защитения признак. Решаващият съд, правилно е приложил и материалния закон. Както правилно е посочено в решението, ЗЗДискр съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието "защитен признак", но ВАС е имал възможността многократно в решенията си да сочи, че тъй като чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с "признаците", които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. Ето защо следва във всеки отделен случай да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, а в случаите на признаците "лично" и "обществено положение", с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. В настоящия случай, нито в жалбата, нито в производството пред КЗД или в съдебното производство жалбоподателят е въвел твърдения, съответно не е посочил доказателства, за конкретни свои качества, които да изпълнят със съдържание сочения защитения признак "лично положение". Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, от жалбоподателят не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ му белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак "лично положение", за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак. В този смисъл, правилно при липсата на установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак и пряка причинно-следствена връзка между третирането и признака, правилно КЗД и решаващият съд са приели липса на дискриминация по признака "лично положение", съответно правилно е приложен материалния закон. В касационната жалба са преповторени фактите, за които се твърди, че обосновават дискриминационно третиране - невземане на мерки, в това число и дисциплинарни по отношение Ставрев, а вземане на мерки само по отношение жалбоподателя при сходни нарушения, при сходни дейности в сходни областни отдели като персонален състав, обем на дейност и други, но същите не съдържат посочване кое качество на жалбоподателя е причина за това твърдяно дискриминационно поведение. Същите са свързани със самите действия, които са определени като дискриминационни, но липсва посочване на онази характеристика на личността на жалбоподателя, поради която се твърди, че е неблагоприятно третиран, както и причинна връзка между тях. Както многократно е посочвал съдът в решенията си не всяко неблагоприятно третиране е дискриминация, а само онова, което е на основата на защитен признак. В случая са установените влошени отношения от една страна между жалбоподателя и ответника, в качеството му на изпълнителен директор на ИААА и от друга между жалбоподателя и лицето, посочено за сравнение, което според жалбоподателя е подало сигнала срещу него, въз основа на който е образувано дисциплинарното производство, в резултат на което е уволнен, но тези отношения, съответно качеството на жалбоподателя в тях не могат да бъдат определени като нарушаващи ЗЗДискр, поради липсата на защитен признак, обосноваващ неравното третиране и пряка причинна връзка между действията и защитения признак. Тестът за каузалност, не може да бъде приложен, доколкото във връзка с признака "лично положение" не е посочено кой иманентно присъщ на жалбоподателя белег е причина за неравното третиране, а изложените факти не притежават качеството на охарактеризиращ жалбоподателя траен, значим белег, равностоен по значение на другите защитени признаци. По тези съображения, настоящата инстанция приема, че съдът правилно е приложил материалния закон. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответната КЗД за присъждане на разноски за касационното производство, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева, като се осъди касатора да ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,