Решение № 6410 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2010 г.

Решение № 6410 от 15.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба от Марин Колев Тодоров от с. Горен Чифлик, обл. Варна, подадена на основание чл. 239, т. 5 АПК, за отмяна на влязлото в сила определение № 12881/2.11.2009 г. на тричленен състав на ВАС, седмо отделение, по адм. дело № 14001/2009 г., с което е оставено в сила определение № 1990/25.06.2009 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 2798/2009 г., за прекратяване на производството, образувано по жалба на Ирина Иванова Петкова (майка и праводателка на молителя), срещу отказ на Висшия съдебен съвет, обективиран в писмо № 94-00-034/30.01.2009 г. на Председателя на Комисия "Борба с корупцията и професионалната етика" към ВСС. В съдебното заседание молителят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната по молбата страна - Висш съдебен съвет, не е изразил становище по нея, не изпраща процесуален представител. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при II-ра колегия, за да се произнесе, съобрази следното: ВСС е бил сезиран с жалба от Ирина Петкова с вх. № 94-00-034/10.01.2009 г., срещу незаконни и неправомерни действия на съдията от 31 състав на Варненския районен съд по гр. д. № 2087/2006 г. и на 4-ти състав при Варненския окръжен съд по гр. д. № 2447/2007 г., като е поискано от административния орган да провери движението на цитираните дела и с оглед посочените нарушения на Конституцията на РБ, ЕКЗПЧОС и ЗСВ, да се направи предложение за дисциплинарни наказания на съдиите и се разпореди ВСС да възстанови на жалбоподателката заплатената от нея по сметка на бюджета сума от 253.68 лв., като недължима, поради отпаднало основание. С решение по Протокол № 3/26.01.2009 г., обективирано и в процесното писмо, ВСС е оставил жалбата без уважение, с мотива, че ЗСВ не позволява на Съвета да извършва проверки и да се произнася по правилността на постановяваните от съда актове, а Комисията за борба с корупцията и професионалната етика към него може да извършва проверки само при конкретно посочени данни за корупция, каквито в случая не се сочат. С определение № 1990/25.06.2009 г., по адм. дело № 2798/2009 г., Административен съд София-град, 18-ти състав е оставил жалбата срещу цитирания отказ без разглеждане, с мотивите, че не е налице годен за оспорване акт - въпросното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона. Вземането на решение за извършване на проверка е вътрешнослужебен акт, който не създава и не засяга права на жалбоподателката - налице е отправен сигнал до ВСС, без нормативно задължение за него да осъществи проверка, затова и не е налице отказ, който да подлежи на съдебен контрол. Споделяйки мотивите в така постановения съдебен акт, тричленният състав на ВАС го е оставил в сила, с определението, чиято отмяна се претендира в настоящето производство. Молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и е процесуално допустима. По съществото си същата е основателна. Подадена е от Марин Колев Тодоров, на собствено основание, с твърдение за нарушено право на участие в процеса, като правоприемник на частната жалбоподателка Ирина Петкова, негова майка, починала на 23.10.2009 г. Соченото в молбата правно основание е т. 5 от чл. 239 АПК, съгласно която хипотеза, отмяна може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая е налице първата от посочените в нормата хипотези. Частната жалба, по която, на 27.10.2009 г. (4 дни след смъртта на Петкова) е било образувано пред ВАС адм. дело № 14001/09 г., е подадена чрез АССГ на 24.07.2009 г. от нейно име, чрез пълномощника й адв. Марин Колев - ВАК, подписал същата, като е безспорна идентичността на лицата - пълномощник и молител, видно от посочения ЕГН в молбата, удостоверението за наследници, и адреса. Вярно е, че съдът не е разполагал с данни за настъпилото релевантно обстоятелство, но определението е постановено след смъртта на Петкова, заместването й в процеса не е осъществено, поради което се налага отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново произнасяне по частната жалба, с участието на молителя. С оглед тези съображения, при наличие на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 5 от АПК, искането, като основателно, ще следва да бъде уважено, поради което и Върховният административен съд, петчленен състав,