Решение № 2260 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 293/2016 г.

Решение № 2260 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 293/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "МОНТЕ КАСИНО" ЕООД, гр. Кубрат, представлявано от управител Филипо Антонио Фурнари, срещу решение № 10304/6.10.2015 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено адм. д. № 9816/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ в писмо с изх. № 16-12-260 от 4.07.2014 г. на министъра на финансите за издаване предварително съгласие за предложения от дружеството оздравителен план. В жалбата са направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Жалбоподателят - на "МОНТЕ КАСИНО" ЕООД, гр. Кубрат, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Ответникът - Министъра на финансите, редовно призован, за него се явява Димитър Велков, старши експерт по приходите с юридическо образование, надлежно упълномощен. В съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата, като моли Върховния административен съд да постанови решение с което за остави в сила първоинстационното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът правилно е приел, че отказът на министъра на финансите е издаден орган при спазване на изискванията за форма и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение, в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 187 от ДОПК образувано по жалба на "Монте касино" ЕООД е упражнил контрол за законосъобразност на акт на министъра на финансите, като е отхвърлено оспорването на дружеството против отказ на министъра на финансите за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК обективиран в писмо изх. № 16-12-260 от 4.07.2014 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че министърът на финансите е отказал да даде съгласие за намаляване, отсрочване и разсрочване на публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски с по мотива, че не са предложени достатъчно гаранции за изпълнението на оздравителния план по отношение на държавните вземания. Преценявайки законосъобразността на акта, съдът е приел, че оспореният пред тричленния състав на ВАС акт на министърът на финансите е в производство инициирано с искане вх. № Вхк - 14347/21.12.2013 г. на "Монте касиног" ЕООД да даде съгласие за приемане на оздравителен план, внесен в производство по несъстоятелност на дружеството, с който се предлага да бъдат разсрочени публичните задължения на дружеството. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че изричното съгласие на министъра на финансите, който при произнасянето си взема предвид становищата на съответните органи по чл. 184, ал. 1 от ДОПК, като това правомощие е в неговата дискреционна власт, а не е в условията на обвързана компетентност на органа. В случая преценката на органа да откаже такова съгласие е свързана с липсата на достатъчно гаранции предоставени от дружеството за удовлетворяване на вземанията на държавата - кредитор, поради и което тази преценка е дадена в рамките на дадените му от закона правомощия на свободна преценка. Първоинстанционния съд е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен. Оспореното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в производството по чл. 189 и сл. от ДОПК, министърът на финансите не разполага с материална компетентност да се произнася дали са налице, или липсват достатъчни гаранции предвидени в разпоредбата на чл. 700, ал. 1, т. 4 от Търговския закон /ТЗ/. Действително преценката дали оздравителният план съдържа гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори, е в правомощията на съда по несъстоятелността според разпоредбата на чл. 700, ал. 1, т. 4 от Търговския закон. Но в случая, министърът на финансите не е аргументирал отказа си с тази разпоредба. Съдът по несъстоятелността преценява дали оздравителния план съдържа гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори, но това е относно съдържанието на оздравителния план. В настоящото производство преценката дали тези гаранции са достатъчни, е преценка на кредиторите, респ. на министъра на финансите в процедурата по чл. 189, ал. 1 от ДОПК. С оглед на това, първоинстанционния съд правилно е приел, че при тази преценка министърът действа в рамките на оперативна самостоятелност, а съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на актове. От данните по делото не се установява административният орган да е упражнил правата си превратно, тъй като при постановяване на отказа той се е съобразил със становищата на компетентните органи, определени от закона - чл. 189, ал. 1 от ДОПК. От същите се установява, че всеки един от тях - директор на ТД на НАП - гр. Варна, управител на НОИ и изпълнителен директор на Национална агенция по приходите са изразили отрицателно становище по отношение на обстоятелството, че планът съдържа достатъчно гаранции за удовлетворяване на вземанията на държавата. По изложените съображения решението е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия