Решение № 7790 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2012 г.

Решение № 7790 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/срещу решение № 2141/16.10.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 99/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161104098/05.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1258/23.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че изводът на органа по приходите за недоказана реалност на доставките се обосновава единствено с неустановения произход на стоката. Не е налице идентичност между предмета на настоящото дело и този по преюдициалното запитване до СЕС, по което има произнасяне с решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Заключението на вещото лице не установява наличност на горивото при доставчика. Последният не е разполагал с 24 980 л. гориво, които да продаде на 23.12.2010 г. и на 27.12.2010 г. при положение, че към 01.12.2010 г. е имал 9 936.658 л. и не е доказана доставка от други доставчици през м. декември. Не е доказано твърдението на жалбоподателя, че горивото е транспортирано от неговия доставчик директно на клиентите му при условията на транзитна продажба. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъдят направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата не бъде уважена, се иска прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът по касационната жалба - "Марио Енел" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Мъглиж, ул. "Васил Левски" № 15 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Тодорова. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161104098/05.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1258/23.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 659.73 лв. и е начислена лихва в размер на 511.53 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури № 310/23.12.2010 г. за доставка на 20 000 л. дизелово гориво и № 315/27.12.2010 г. за доставка на 4 980 л. дизелово гориво, двете издадени от "Сирена" ЕООД, с мотиви за липса на извършени облагаеми доставки. За да отмени РА като незаконосъобразен, Пловдивският административен съд е изложил следното в мотивите на своето решение: В конкретния казус изводът за липсата на реално осъществени доставки е направен от страна на ревизиращите органи с оглед обстоятелството, че предходният доставчик на прекия - "Александър Велики" ЕООД не е представил поисканите му документи, в т. ч. доказателства за реално притежание, складиране, транспорт и предаване на собствеността върху съответното количество стоки. По аналогичен казус е налице произнасяне на СЕС с решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което на данъчнозадълженото лице не може да се откаже да се признае правото на приспадане на данъка върху добавената стойност за получените от него стоки или услуги, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушения без да се доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или друг стопански субект нагоре по веригата. По делото са представени доказателства, обосноваващи несъмнен извод за извършени реални доставки на дизелово гориво между жалбоподателя и неговия пряк доставчик, събрани от самите органи по приходите - доказателства за транспортиране и фактическо предаване на стоката, както и за извършено плащане. Установена е и последващата реализация на горивото. Вещото лице по назначената ССЕ е проверило счетоводствата на прекия доставчик, жалбоподателя и лицата, на които горивото е продадено от жалбоподателя и е дало заключение за това, че същите са редовно водени. Така постановеното решение е правилно. По отношение на доставчика "Сирена" ЕООД - Сливен е установено, че дружеството има като основен предмет на дейност търговия на едро с течни, твърди и газообразни горива. Разполага със складова база в гр. Сливен, "Промишлена зона", където е съхранявано горивото и откъдето е транспортирано. Същият разполага с наета цистерна за съхранение на гориво 30 куб. и с товарен автомобил - цистерна рег. № СТ 92 46 АМ, собственост на "Супер Транс 99" ООД за транспорт на горивото. Представени са договорите за наем на цистерната и на автомобила, удостоверение за одобрение на ППС за превозване на определени опасни товари, 2 бр. товарителници и 2 бр. пътни листи. Установено е също така, че горивото по фактура № 310/23.12.2010 г. за доставка на 20 000 л. е продадено от "Марио Енел" ЕООД на "Строй Спед" ЕАД с фактура № 6/23.12.2010 г. Според допълнителното заключение на вещото лице, изготвено след проверка на счетоводството на "Строй Спед" ЕАД, дружеството е отразило в счетоводството си издадената от жалбоподателя фактура. Завело е горивото в краткотрайните си активи - дебит сметка 302/4 Материали. Изписването на горивото се извършва на база на изминатите километри по пътни листове и съобразно разходната норма на съответното превозно средство. Дейността на дружеството е транспортна и за осъществяването й разполага със 74 различни видове тежки превозни средства. Горивото, доставено от жалбоподателя, е разтоварено във ведомствена бензиностанция в гр. Димитровград, използвана само за нуждите на дружеството. По фактурата е извършено плащане и задължението по нея е закрито. Горивото по втората фактура, издадена от "Сирена" ЕООД - № 315/27.12.2010 г. за доставка на 4 980 л. е продадено от "Марио Енел" ЕООД на ЕТ "Иван Енчев 99" с фактура № 7/27.12.2010 г., фактура № 8/27.12.2010 г. и фактура № 9/28.12.2010 г. Дейността на този търговец е транспорт на горива и насипни товари. За осъществяването й той разполага с два товарни автомобила и две ремаркета, като единият от автомобилите е цистерна. Дружеството разполага и със стационарна цистерна с колонка за наливане, в която се съхранява горивото. Плащането е по банков път. Отчетен е разход за материали във връзка с основно производство. За да се признае на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо след обсъждане на установените по делото факти съдът да направи обоснован извод за това, че доставките са реално осъществени и че стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. В посочения смисъл е и приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 / т. 31 и т. 33/. От друга страна в т. 37 и т. 38 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност. Посочените две предпоставки са установени. Липсват обективни данни по делото за позоваване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице с измамна цел. По отношение на наличното гориво при доставчика по счетоводни данни следва да се посочи, че в решението на директора на Дирекция "ОУИ", с което е потвърден РА, е посочено следното: Конкретно за м. декември 2010 г. количеството на изписаното продадено гориво от "Сирена" ЕООД е 69 340 л. и налично към 31.12.2010 г. - 25 321.538 л. Мотивът на органите по приходите за липса на доставка поради това, че не е налице възможност за съхранение при доставчика е неоснователен. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ на 01.12.2010 г. доставчикът е разполагал с 9 936.658 л. гориво. От аналитичния регистър на сметка 304 Стоки се установява, че е постъпило дизелово гориво за 1 367 795.74 лв. и е изписано такова за 1 371 025 лв. и крайното салдо е дизел на стойност 12 412.82 лв. Това се установява и от обобщената оборотна ведомост - сметка 304/1 Дизел. Констатациите на вещото лице потвърждават приетото в решението на директора на Дирекция "ОУИ", че по счетоводни данни доставчикът е разполагал с необходимото количество гориво, което да достави на жалбоподателя и с необходимия капацитет за съхранението му. Това, че не е установено по кои точно фактури и издадени от кой доставчик е закупено от "Сирена" ЕООД продаденото гориво на жалбоподателя не е основание да се приеме, че липсва реална доставка. Правилно и законосъобразно е позоваването на Пловдивския административен съд на решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 по отношение на допуснатите нарушения от страна на прекия или предходните доставчици. Според мотивите на решение № 1258/23.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" РА следва да се потвърди, тъй като не са доказани твърденията на ревизираното дружество за осъществяването на транспорта на горивото от "Сирена" ЕООД до клиентите му - ЕТ "Иван Енчев 99" - Стара Загора и до "Строй Спед" ЕАД в гр. Димитровград. Този довод е развит и в касационната жалба. Същият е неоснователен, тъй като по отношение на ЕТ "Иван Енчев 99" - Стара Загора е установена техническа възможност за осъществяването на превоз на горивото от самия търговец, а "Строй Спед" ЕАД потвърждава доставката на същото до ползвана от него бензиностанция в Димитровград. На екземпляра на товарителницата, представен от жалбоподателя, вместо Мъглиж е вписано Димитровград. Непредставянето от страна на "Сирена" ЕООД на пътен лист, потвърждаващ транспорт до Димитровград, не е достатъчно основание да се направи извод за недоказана реалност на доставката между това дружество и жалбоподателя. С оглед на изложените съображения решението на Административен съд-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Неоснователно е искането на касатора дружеството да поеме изцяло разноските въпреки изхода от спора на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като доказателствата, установяващи реалността на доставките, не са представени в първоинстанционното съдебно производство, а още в хода на ревизията. С жалбата по административен ред са представени само фактурите, издадени от "Марио Енел" ЕООД за извършените от него доставки. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение