Решение № 446 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5742/2015 г.

Решение № 446 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5742/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на М. Д. К. от гр. Г. против решение № 1 от 11.03.2015 г., постановно по гр. д. / неправилно делото е образувано като гражданско, доколкото делата по искове по чл. 203 АПК са административни/ № 17 по описа за 2013 г. на Административен съд - Г. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - Дирекция за национален строителен контрол оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд -Г. е образувано по предявения от М. Д. К. против ДНСК - С. иск за обезщетение на понесени от нея имуществени и неимуществени вреди в посочения в исковата молба размер във връзка с действия на длъжностни лица по принудително изпълнение на заповед за събаряне на незаконен строеж и унищожаване на имущество, собственост на ищцата. С обжалваното решение Административен съд - Г. е оставил иска без разглеждане в частта частта й, мотивирана с отказ на Началник РО "НСК"- Г. да предостави документи и информация по Искане вх. № ГБ-310-01-061 от 09.10.2013 г. на ищцата и е прекратил производството по делото в тази част, а досежно останалата част от исковата претенция е отхвърлил иска / непрецизно с оглед нормите на чл. 172 е формулиран диспозитивът на решението/. Съдът е приел, че искът намира правното си основание в нормата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е преценил допустимостта и основателността на претенцията с с оглед елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 203 АПК. Решението на съда е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилна, с оглед наведените фактически обстоятелства в исковата молба е направената правна квалификация на иска. Видно от съдържанието на исковата молба исковата претенция от фактическа страна се основава както на бездействие на длъжностни лица от издаване на съответни документи - част от иска, счетена за недопустима с обжалваното решение, но и на твърдение за нанесени имуществени и неимуществени вреди от унищожаване на имущество, собственост на ищцата по време на изпълнение на влязъл в сила административен акт. В тази част на исковата претенция, по която съдът се е произнесъл по същество, посоченото от него правно основание е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК. Доколкото твърдението на ищцата е за нанесени вреди по време на принудително изпълнение на влязъл в сила административен акт, то правното основание на иска следва да бъде чл. 128, ал. 1, т. 6, вр. чл. 299, ал. 1 АПК . Именно с оглед специалния по отношение на иска чл. 1 ЗОДОВ характер на иска по чл. 299, ал. 1АПК, независимо, че същият, на осн. чл. 300 АПК се разглежда по реда на чл. 203 и сл. АПК, следва да се преценява основателността на исковата претенция, доколкото тя се основава на вреди от незаконно принудително изпълнение, а не незаконна административна дейност. При излагане на мотивите, с които искът се отхвърля съдът не е изпълнил задължението си да извърши преценка на доказателствата, по-конкретно на ангажираните гласни доказателства, които само е възпроизвел, но не е посочил фактическите констатации, установени въз основа на същите. В решаващите си мотиви съдът е приел, че не може да се установи " дали в действителност в двора на ищцата на въпросната дата са били налични и начупени бетонови оградни колове, които не са били част от подлежащата на премахване ограда, колко са били тези колове, от кого са били натрошени, каква е тяхната стойност, поради което и не може да се установи дали и кой следва да носи имуществена отговорност за това". Посочените от съда обстоятелства са релевантни за конкретния правен спор и следва да бъдат изяснени, още повече, че в тази насока страните са ангажирали доказателства. За тяхното установяване са събрани гласни доказателства, които е следвало да бъдат обсъдени както отделно, така и в контекста на писмените доказателства във връзка с премахването на незаконния строеж. Съдът не изложил мотиви на кои от показанията на свидетелите дава вяра и на кои - не и какви обстоятелства се установяват с тях. В случай, че не възприема като достоверни гласните доказателства, съдът е длъжен изрично да посочи това обстоятелство в мотивите си, както и причините за този свой извод. при определяне на разноските по делото, в случай, че страните заявят такива, съдът е длъжен да приложи нормата на чл. 10 ЗОДОВ, която урежда по специален начин отговорността за разноски в този исков процес. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до необоснованост насъдебния акт. Същият следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложеното, Върховният административен съд, на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК