Решение № 13091 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4952/2010 г.

Решение № 13091 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4952/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две жалби: Първата е касационна жалба и е подадена от директор на ТД на НАП Варна, чрез процесуалния представител срещу решение № 32 от 18.02.2010 г., постановено по адм. дело № 33 по описа за 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено съобщение № 4476-1-1 от 11.08.2005 г. на данъчен инспектор към ТДД Русе, потвърдено с решение № 15 от 2.09.2005 г. на териториален данъчен директор при ТДД Русе за определени данъчни задължения за недвижим имот в гр. Русе данък за 2005 г. в размер на 24,07 лв., за периода 2000-2004 г. в размер на 106,01 лв., ведно със съответната лихва в размер на 33,40 лв. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска решението да бъде отменено и да се присъдят разноските под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Борис Николов Панов от гр. Русе я оспорва в представени по делото възражение и писмена защита. Счита, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Втората е частна жалба, подадена от Борис Николов Панов, чрез неговия пълномощник и процесуален представител срещу определение № 31 от 17.03.2010 г., постановено по същото административно дело, с което е оставено без уважение искане за присъждане на разноски. Твърди, че определението е неправилно и иска да бъде отменено. Ответникът по тази частна жалба - директор на ТД на НАП Варна не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете подадени жалби - касационна и частна. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 6213 от 13.05.2009 г., постановено по адм. дело № 10579 по описа за 2008 г. на ВАС е отменено решение № 429 от 23.06.2008 г. по адм. дело № 1638 от 2005 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлена жалба на Борис Панов срещу процесното съобщение и е върнал делото за ново разглеждане за събиране на допълнителни доказателства относно действителния статут на процесния имот в гр. Русе и приложението на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. При новото разглеждане на делото за да отмени акта, съда подробно е изяснил статута на процесния имот и е посочил, че същия е със статут на "земеделска земя" и в отдел "Кадастър и регулация" при община Русе няма данни за промяна в неговото предназначение. Следователно били налице предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 17 във вр. с чл. 27 от ЗМДТ за освобождаване от данък недвижими имоти. Поради което е отменил съобщението. Решението е правилно, съобразено с материалния закон и е постановено след като са били съобразени и задължителните указания на горната инстанция. Изложените в касационната жалба доводи не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Същите представляват повторение на доводите при неколкократното разглеждане на делото от една страна, а от друга - представляват оспорване на събрани по делото доказателства - в конкретния случай съдебната експертиза, което е недопустимо в настоящето производство. Обобщените данни по делото са, че имота все още / 2009 г. / представлява земеделска земя / не е била приключила устройствена процедура, макар и имотите отразени за УПИ/ и спрямо него не могат да се приложат общите правила за дължимост на местния данък. Останалите събрани доказателства са също в тази насока. Те не са оспорени по надлежния ред, правилно са ценени от съда и е достигнат законосъобразен извод за посочения период. Решението следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е също неоснователна. В нея частният жалбоподател твърди, че е поискал още с жалбата при първото разглеждане на делото присъждане на разноски и нямало задължение същите отново да бъдат поискани. Това твърдение не намира опора в данните по делото. В подадената на 27.09.2005 г. вх. № 40022 жалба чрез ТДД Русе до Окръжен съд Варна липсва диспозитивна част, в която да е посочено точно какво се иска. В мотивната част, на стр. първа от жалбата е посочено, че жалбоподателят не е доволен от решение на ТДД Русе № 15 от 2.09.2005 г. и иска да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие със закона и наредбите на Общински съвет при община Русе и да се постанови други, с което да "заличите определените ми със съобщение № 4476/11.08.2005 г. данъчни задължения и такси битови отпадъци по следните съображения ..." Във всички други писмени изложения на жалбоподателя липсват искания за присъждане на разноски, включително и в писмената защита вх.№ 36639 от 13.09.2007 г. при първото гледане на делото и при явяване на пълномощника на 4.02.2010 г. в съдебното заседание по същество на спора. Правилно съда е приел, че не е направено изобщо искане за присъждане на разноски. Поради което определението на съда следва да бъде оставено в сила като правилно. Пред настоящата инстанция е направено искане за присъждане на разноски, но в представеното адвокатско пълномощно няма никакви данни посочената сума от 200 лв. да е платена на пълномощника. Тъй като изискването е за присъждане на направени разноски - чл. 143, ал. 1 от АПК и данни за действително направени такива няма, то искането се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение