Решение № 2782 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2012 г.

Решение № 2782 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "МВ-транс-1" ООД моли да бъде отменено решение № 805/10.04.2012 г. по адм. д. № 2588/2011 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 21100627/24.06.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Стара Загора като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 21100627/24.06.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Стара Загора, с който за периода м. 6.2009 г. - м. 10.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 98 242,01 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В мотивите съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС в РА. Дружеството е придобило по вътреобщностно придобиване лек автомобил Мерцедес с 4+1 места, който е заведен в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив. Правилен е изводът на съда, че за ВОП следва да се състави един протокол, който се отразява в дневника за покупки и в дневника за продажби. Законосъобразен е изводът на органите по приходите и съда, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради липса на условия по чл. 70, ал. 2 ЗДДС не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит по вътреобщностното придобиване, тъй като не са представени никакви доказателства за използване на лекия автомобил само за икономическата дейност на дружеството. за извършване на транспортни услуги. Съобразен с доказателствата по делото е изводът на съда, че по фактурите на "Ивстрой-инженеринг" ООД с предмет - предоставяне на работници и транспортни услуги, и по фактурите на "Артдекс" ЕООД с предмет предоставяне на работници не са осъществени реални доставки, не са налице данъчни събития, поради което законосъобразно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обоснован е изводът на съда, че ревизираното дружество е разполагало с достатъчно назначени работници, за да осъществи предоставяните от него транспортни услуги на "Алстом България" ЕООД. Събраните по делото доказателства установяват липса на транспортни средства, собствени или наети, с които да бъдат осъществени фактурираните транспортни услуги от "Ивстрой-инженеринг" ООД, както и достатъчно наети лица от двамата доставчици за изпълнение на фактурираните доставки на работна сила. Правилен е изводът на съда, че събраните доказателства при започнала предварителна проверка на ревизираното лице са приобщени с протокол, съставен по време на ревизията и поради това представляват годно доказателство по делото, тъй като установяват трайни факти и обстоятелства. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за 342,84 лв, тъй като от цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 2414,84 лв административния съд е присъдил 2072 лв.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,