Решение № 283 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1513/2011 г.

Решение № 283 от 13.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1513/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдената С. М. Б. -Х. за възобновяване на въззивно нохд № 19/2011 г. и отмяна или изменение на решение № 22/21.02.2011 г. на Ловешкия окръжен съд, наказателен състав на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 НПК. С отмяната на потвърдителното решение и признаването за невиновна поради липса на елемент от състава на престъпленията или с приложението на чл. 9, ал. 2 НК се обосновава основателността на искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа в становището си, че следва да бъде оставено без уважение поради липса на нарушения при постановяването му. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Ловешкият окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 19/2011 г. потвърдил присъда № 112/10.11.2010 г. по нохд № 717/2009 г. на Ловешкия районен съд, наказателна колегия, осми състав, с която признал подсъдимата С. Б. -Х. за виновна в това, че на 30.07.2008 г. в гр. Ловеч при сключване на договор за покупко-продажба: съзнателно ползвала неистински частен документ - пълномощно от името на Ст. Ж. като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. На основание чл. 316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б НК я осъдил на пробация с пробационни мерки по чл. 42А, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК със срок по 6 месеца за всяка една; съзнателно се ползвала от официален документ с невярно съдържание - нотариална заверка на пълномощно на кметски наместник В. като длъжностно лице, изпълняващо нотариални функции в кръга на службата си, в който удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства - че положеният подпис срещу "упълномощител" е на Ст. Ж. като за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. На основание чл. 316, пр. 1 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК я осъдил на пробация с пробационни мерки по чл. 42А, ал. 2, т. 1 и т. 2 със срок по 6 месеца за всяка една. На основание чл. 23, ал. 1 НК наложил на подсъдимата едно общо наказание - пробация с пробационни мерки по чл. 42А, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК със срок по 6 месеца за всяка една. Признал подсъдимия Д. П. Дрилски за виновен по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 315 , р. 1 вр. чл. 311, ал. 1 НК и при предпоставките по чл. 55, ал. 1 б. Б от НК му наложил съответни наказания, по отношение на които приложил чл. 23, ал. 1 НК. Признал подсъдимата Ю. С. В. за виновна и я осъдил за две престъпления по чл. 311, ал. 1 НК и по отношение на наложените й наказания приложил чл. 23, ал. 1 НК. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Поддържа се, че въззивният съд е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила. От съдържанието на оспорения съдебен акт се установява, че няма допуснато нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК да бъдат събрани и проверени всички доказателства - както разобличаващи подсъдимата, така и тези, които я оправдават. Приета за установена е фактическа обстановка след анализ и съпоставка на показанията на свидетелите Р., Т. и Ж., за които и двете инстанции по същество правилно са приели, че последователно и достоверно установяват относими към предмета на доказване обстоятелства. Показанията се потвърждават и от писмените доказателства по делото, както и от заключенията на вещите лица, изготвили неоспорените от страните и приети и обсъдени от съда графическа и техническа експертизи. Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено нарушение като не е взето предвид и оценено в неговата цялост поведението на В. В. като обстоятелство, което смекчава отговорността на осъдената. Основанието за това твърдение се съдържа в цитираното изречение от мотивите на въззивния съд "Участието на свидетеля В. в настоящия казус не изключва субективния състав на престъплението по отношение на нея/Х./". Поначало неправилно въззивният съд е посочил лицето като свидетел, защото видно от данните по делото предвид обвинението по отношение на Ю. В. -негова съпруга, е отказал да свидетелства и не е разпитван. От друга страна съдържанието указва на някаква немотивирана констатация, за която може само да се предполага, че въззивният съд е направил в подкрепа на мотивираното си решение за наличието на умисъл. По отношение на това лице няма внесен обвинителен акт, защото вероятно прокурорът не е бил убеден, че има доказателства за извършено от него престъпление. Освен изложеното от приетата за установена фактическа обстановка, която е основана включително и на част от обясненията на подсъдимата, В. е бил посредник по сделка, която подсъдимата доброволно, по своя воля и без да е упражнено спрямо нея насилие-физическо или психическо, е решила да сключи. Помощта, която й е оказвал при събиране на необходимите документи за комплектуване на преписката, не може да се определи като действия, които я оневиняват. Неоснователно е възражението за липса на умисъл за извършване на престъпленията. Към момента на представяне на документите, необходими за сключване на сделката между нея лично и като пълномощник на св. Ж. и от пълномощника на купувача тя е имала знание какво ще продава, на кого, че няма никакво съгласие-нито писмено, нито устно, от другия наследник-св. Ж., че е било необходимо пълномощно, без което сделката не може да бъде сключена, тъй като не е единствения наследник, че както тя самата обяснява "правила съм договори и са правени стриктни проверки", а св. Ж., свидетелства, че са имали договор за доброволна делба за наследствени имоти, че я е упълномощавала три пъти във връзка с разпореждане с наследствени имоти като съдържанието на всяко пълномощно е било продиктувано от подсъдимата. От това следва и изводът, че е съзнавала наличието на всички елементи от състава на престъпленията и че липсата на очила, за да прочете договора, на който се е подписала лично пред нотариуса в присъствието на пълномощника на купувача след представяне на необходимите документи, издадени й по нейно искане, или липсата на твърдяна от нея непрецизност от страна на помощник нотариуса, на която тя не се е противопоставила, очевидно защото не е оценила като смущаващо поведение, не са обстоятелства със значение на оневиняващи я и изключващи умисъла. Независимо кой е написал съдържанието на пълномощното, което съдържа всички необходими данни за продавания имот съобразно документите за собственост, които са й били известни, както и кой е попълнил договора, който е подписала без никакви възражения при установения опит и знание за начина и последиците, следва да носи отговорност за ползване на неистински частен документ - пълномощно, чийто автор не е св. Ж. и за ползване на официален документ с невярно съдържание - нотариална заверка на пълномощното, но че за съставянето им не следва да носи отговорност. Поради това законосъобразно въззивният съд е приел, че приложимият материален закон предвид обективираното поведение на подсъдимата е по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 316 , пр. 1 вр. чл. 311, ал. 1 НК. Законосъобразно инстанциите по същество са приели, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 НК, макар и тази норма да е приложима за всички престъпления по Наказателния кодекс и независимо дали предметът им има или няма парична равностойност. Изложени са съображения, които настоящият състав изцяло споделя, че няма основание за извод, което и да е от деянията да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Установено е, че подсъдимата е осъществила всички признаци на двете престъпления, а след цялостната оценка на поведението-укриване на наследствен имот от сънаследник и чисто користните й съображения за създаването на условия за извършване на престъпления и от други лица, последващите действия по отношение на св. Ж. -лични и чрез свои близки, целящи оневиняването й като я е подбуждала към лъжесвидетелстване, обстоятелството, че с конкретно извършеното й е причинила сериозни морални вреди - психическо въздействие в един продължителен период от време с последици - влошаване на установеното по несъмнен начин тежко здравословно състояние. Малозначителността на деянието не се определя от индивидуализиращи обстоятелства като добрите характеристични данни, възраст, съдимост, поведение в обществото. Те са относими при решаване на въпроса за наказанието за извършените престъпления и от съдържанието на мотивите следва, че са взети предвид и правилно оценени с оглед тяхната тежест и значение при индивидуализиране на наказанията. Определените по вид и размер съответстват както на извършеното, така и на целите по чл. 36 НК, поради което са справедливи. Предвид изложеното искането на осъдената е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение