Решение № 8941 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 292/2012 г.

Решение № 8941 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 292/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хрисонка Кирилова Панчева, от гр. Варна против решение № 2494/27.10.2011 г. по адм. дело № 2589/2011 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2494/27.10.2011 г. по адм. дело № 2589/2011 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Хрисонка Кирилова Панчева, от гр. Варна срещу заповед № РД-Д-Вн-05/15/18.05.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, досежно отказ за отпускане на месечна социална помощ на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП месечна помощ се отпуска, ако лицата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. По делото е установено, че жалбоподателката притежава собствено жилище, състоящо се от три стаи и кухня, находящо се в гр. Варна, в което живее сама. Собственик е на 17 дка земеделска земя в землището на с. Черковна и с. Равна, собственик е на поземлен имот - дворно място с площ от 1334 кв. м в местността "Св. Никола", гр. Варна и на лек автомобил марка "Фолксваген Голф". При преценка основанията по чл. 10 от ППЗСП, административният съд законосъобразно е приел, че притежаваните от жалбоподателката вилен и селскостопански имоти не представляват "вещи за обичайно потребление" по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 7 от ДР на ППЗСП. Такива те биха били ако доходите, реализирани от тях се използваха за задоволяване на ежедневните потребности на претендиращото помощ лице. За земеделските земи органите по социално подпомагане са установили, че са налице арендни договори, а вилното място в местността "Св. Никола", гр. Варна дава възможности за реализиране на доходи. Правилни са изводите на административния съд, че законодателят не е предвидил конкретен начин, по който имотът може да бъде източник на доходи, от което следва че такива могат да бъдат както продажната му цена, така и сумата за отдаването му под наем или доходите от отгледаната от него и реализирана на пазара селскостопанска продукция и други. Съгласно чл. 2 от ЗСП (актуална редакция) социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Правоизключващите основания за това право са детайлно изброени в чл. 10 от ППЗСП и наличието само на едно от тях е достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална помощ. Установяването на обстоятелства, обосноваващи наличието на фактическия състав от хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП и реализирането на предвидените правни последици, чрез оспорения индивидуален административен акт са дали основание на административния съд да постанови атакуваното съдебно решение, с което е приложен точно материалния закон при вярна преценка на фактите. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от визираните с касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,