Решение № 5599 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2017 г.

Решение № 5599 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. П. Г. от с. В., общ. Ботевград, обл. Софийска, против Решение № 512/15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 308/2017 г., по описа на Административен съд С. - област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 0322 - 000034/25.03.2017 г., на Началника на РУ МВР - П., с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС и два броя регистрационни табели. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Началника на РУ МВР - П., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. П. Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 0322 - 000034/25.03.2017 г., издадена от Началника на РУ МВР - П., с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС и два броя регистрационни табели. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са установени нарушения в процедурата по издаване на оспорената заповед. Установено е от представените по делото доказателства, че към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, е съставен АУАН № 150/25.03.2017 г., за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и не се оспорва обстоятелството, че Р. Г. е управлявала автомобил с изтекъл срок на свидетелство за управление на МПС. И. са съображения, че при издаване на оспорения административен акт са били налице материалноправните и процесуалноправни предпоставки. Решението е правилно. Наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП "прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление за срок от 6 месеца до една година", е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Р. Г. е управлявала моторно превозно средство с изтекъл срок на СУМПС, като нарушението е установено надлежно с акт за установяване на административно нарушение. Заповедта е издадена от компетентен орган. Правната квалификация на наложената мярка съответства на описаното нарушение. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Правилно съдът е приел за неотносимо обстоятелството, че след съставяне на АУАН и преди издаване на оспорената заповед, водачът е представил валидно СУМС. Т. факт онагледява преустановителната и превантивната цел на предвидената по закон ПАМ. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - област съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение