Решение № 447 от 30.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 370/2010 г.

Решение № 447 от 30.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 370/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на частните тъжители и граждански ищци С. В. К., А. В. К. и Х. В. К. чрез поверениците им адвокати Х. Б. и М. А. срещу решение на Софийски градски съд-нак. колегия, 69ти състав по внчхд № 3276/2009 г., в частта, в която е прекратено производството по предявените от тях граждански искове. Поддържа се, че решението в тази част е незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Подсъдимият М. К. Б. чрез защитника си адв. О. намира жалбата за недопустима. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение че жалбата е допустима, но неоснователна. Давността е изтекла при разглеждане на делото пред Софийски градски съд. Правилно е прекратено производството по гражданския иск. Пострадалите могат да търсят правата си по граждански ред. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 17.03.2009 г. по нчхд № 7912/2006г Софийският районен съд, нак. отделение, 5-ти състав е признал подсъдимия М. К. Б./М. К. за ВИНОВЕН в това, че на 28.02.2006 г. в гр. София е разпространил публично обидни за честта и достойнството изрази за В. Казасян, чрез публикуването им в статията "Да застреляш казасян" в бр. 53 на вестник"Новинар"-престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, но на основание чл. 305, ал. 5 вр. с чл. 289, ал. 2 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и вр. с чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е ПРЕКРАТИЛ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО срещу подсъдимия. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия М. К. БОГДАНОВ/М. КАРБОВСКИ/ да ЗАПЛАТИ на С. В. К., Х. В. К. и А. В. К. солидарно сумата от 3000/ТРИ ХИЛЯДИ/лева, представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законните последици. С решение № 10 от 07.01.2010 г. по внчхд № 3276/2009 г., Софийският градски съд, Наказателна колегия, 6-ти въззивен състав е ОТМЕНИЛ ИЗЦЯЛО горната присъда, ПРЕКРАТИЛ е наказателното производство за извършено от М. К. Б. на 28.02.2006 г. престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 НК, ПРЕКРАТИЛ е и производството по предявения от С. В. К., Х. В. К. и А. В. К. солидарно граждански иск за сумата от 3000 лева срещу подсъдимия М. К. Б. за претърпени неимуществени вреди. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: Съдът е приел, че присъдата е постановена в нарушение на разпоредбите на чл. 24, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 НПК и на чл. 289, ал. 2 вр. с ал. 1 НПК, което предпоставя отменяване и прекратяване на наказателното производство не само в наказателната част, но и в нейната гражданска част. Приел е, че след като не е разяснил и не е поискал съгласието на подсъдимото лице да продължи съдебното производство, районният съд не е имал право да се произнася и по предявения граждански иск, каквато възможност съществува единствено при хипотезата на чл. 307 НПК-в случаите, когато законът за давността се прилага със самата присъда. Решението в тази част е незаконосъобразно. Няма спор по делото, че давността за визираното по чл. 148, ал. 1, т. 2 НК престъпление е настъпила на 28.02.2009 г. Няма спор и за това, че подсъдимият посредством обясненията му и заявеното от неговия защитник е считал инкриминираното срещу него деяние за несъставомерно от обективна и от субективна страна. Като е взел предвид обстоятелствата по делото/включително заявеното искане за спогодба/, районният съд е приел, че желанието на подсъдимия е делото да продължи своя ход и приключи с присъда. Това обяснява и обстоятелството, че в следващите две поредни заседания-съответно на 10.03.2009 г. и на 17.03.2009 г. подсъдимият лично или чрез защитника си, не са поставяли въпроса за настъпилата вече давност, а са искали произнасяне на оправдателна присъда. В защитната реч на адв. О. пред районния съд, също не се съдържа възражение срещу продължаването на съдебното производство. Едва след постановяване на присъда с която подс. Богданов е признат за виновен по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК и е приложена разпоредбата на чл. 305, ал. 5 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, пред въззивния съд се повдига въпроса за настъпилата в хода на съдебното производство давност. При извършената проверка въззивният съд е констатирал допуснатото по чл. 289, ал. 2 НПК нарушение и е задължил подсъдимия да заяви изрично -устно или писмено дали желае да се ползва от правилата на давността. Въз основа на представеното в съдебно заседание на 07.12.2009 г. искане от подсъдимия, съдът на основание чл. 334, т. 4 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е отменил присъдата, прекратил е наказателното производство, прекратил е и производството по предявения граждански иск. Неправилно е приел, че при тези обстоятелства, произнасянето по гражданския иск е недопустимо. Независимо от обстоятелствата, кога е настъпила давността за извършеното деяние, по делото има произнасяне на присъда, каквато във всички случаи /при липса на съгласие за спогодба/ би се произнесла в рамките на продължилия близо три години процес. С присъдата първоинстанционният съд е взел отношение и се е произнесъл по всички въпроси на чл. 102 НПК свързани с предмета на доказване и тези по чл. 301, ал. 1, т. т. 1,2,4 НПК. В мотивите на съда е прието, че деянието е виновно извършено, както от обективна така и от субективна страна. Обсъдени са доказателствата, направен е анализ на съвкупния доказателствен материал, взети са всички мерки за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. С присъдата, съдът се е произнесъл и по гражданския иск предявен от пострадалия, а след неговата смърт на встъпилите в правата му наследници. При тези обстоятелства, обосноваващи основанието на граждански иск с инкриминираното деяние и постановеният осъдителен диспозитив, закономерно възниква въпроса-следва ли и защо производството по делото в тази му част да бъде прекратено и пострадалите насочени към ново, гражданско производство за установяване на обстоятелства, за които са събрани доказателства и за които има произнасяне от наказателния съд. Законът не урежда изчерпателно възможните житейски хипотези, но следвайки принципа за равенството на гражданите в наказателното производство и за равни права на страните в съдебното производство/чл. 11, чл. 12 НПК/, респ. правото на справедлив процес в разумен срок за всяка от страните, залегнало и в нормата на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС, както и тълкуването в Пост. на Пл. № 9/1961 г. на ВС, извода който се налага е, че при предявен и допуснат граждански иск в наказателното производство, съдът е задължен да се произнесе по въпроса дали е налице деликт от това деяние независимо, че наказателното производство е било прекратено. Изводът се налага и от разпоредбата на чл. 307,предл. трето НПК, съгласно която съдът се произнася по гражданския иск и когато наказателната отговорност е погасена. В случая основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е настъпило в хода на съдебното заседание, но е установено от съда при решаване на въпросите по чл. 301 НПК, поради което именно с присъдата той се е произнесъл по настъпилата давност. Независимо, че основанието за наказателна отговорност е отпаднало, деликтната отговорност на подсъдимия, за която са събрани доказателства по делото, не е отпаднала. В този смисъл с института за давността по чл. 79 и сл. НК се погасява единствено и само наказателното преследване, който юридически факт обаче не води до погасяване и на гражданската отговорност/която е по правилата на ГПК/. Това е така, защото основанието на гражданския иск в наказателния процес съгласно тълкуването в ПП№ 9/1961 г. на ВС е деянието, а не престъплението, от което следва, че съдът дори да не може повече да се произнася по въпроса дали деянието е престъпление, е длъжен да се произнесе дали деянието не е деликт, от който произтича гражданска отговорност за дееца. От изложеното следва, че след като има постановена присъда, независимо от погасената наказателна отговорност, във всички случаи на предявен граждански иск, съдът е задължен да се произнесе по него. В този смисъл въззивният съд неправилно е прекратил производството и в гражданско осъдителната част и производството по предявения граждански иск. Съдът е нарушил правата на гражданските ищци в рамките на наказателния процес да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди. От доказателствата по делото и протоколите от съдебните заседания е видно, че отлагането на делото, довело до настъпването на погасителната давност не се дължи не тяхно неправомерно поведение. В този смисъл отменяването на присъдата в гражданско осъдителната й част и прекратяването на производството в същата е довело до ограничаване на техните законни интереси, и ограничава възможността им да се ползват от избрания от техния наследодател процесуален ред за защита. Следва да се отбележи в тази връзка разпоредбата на чл. 9 от Рамково решение на СЕО, съгласно която, всяка държава-членка на ЕС взема мерки жертвите на престъпления да имат право да се ползват от решение, постановено в разумен срок като част от наказателното производство, относно обезщетението, дължимо от извършителя, освен когато по някои дела националното право предвижда присъждането на обезщетение по друг начин. Налице е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК, което обуславя отменяването на съдебния акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение