Решение № 13392 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2015 г.

Решение № 13392 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "Хермес Д. М. П. " ООД, представлявано от адв. Жеков, надлежно упълномощен от управителя на дружеството Стефан Кирилов Филков, против решение № 1994/25.03.2015 г. по адм. д. № 6558/2014 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, представляван от юрк. Кирилов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на "Хермес Д. М. П. " ООД срещу ревизионен акт № 2101309828/17.02.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при НАП, ТД -София, потвърден изцяло с решение № 926/26.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"-София, с който за периода от 01.03.2013 г. - 30.04.2013 г. на дружеството са установени задължения за ДДС в размер общо на 24668,97 лв и лихви за просрочие в размер на 2019,76 лв., произходящи от отказан данъчен кредит. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно по съображения, че ревизионният акт е издаден в съответствие административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е обсъдил събраните по делото и в хода на ревизионното производство писмени доказателства в съвкупност с доводите на страните, при което обосновано е приел, че ревизираното лице, чиято е била доказателствената тежест, не е доказало, че договорените с "Агена Консулт" ЕООД услуги за онлайн реклама, авансова заплатени, действително са извършени. Въз основа на данните по преписката, вкл. установяванията при насрещните проверки при изпълнителя "Агена Консулт" ООД и подизпълнителя "Банд Он" ЕООД е извел решаващ правен извод за незаконосъобразно ползван данъчен кредит, респ. за законосъобразност на ревизионния акт, с който са установени задължения по ДДС за внасяне до размера на така ползвания данъчен кредит, ведно с лихвите за просрочие. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Търговските отношения между касационния жалбоподател "Хермес Д. М. П. " ООД, "Агена Консулт" ООД и неговия подизпълнител "Банд Он " ЕООД, възникнали по повод представените по преписката договори за реклама и извършеното въз основа на изрична клауза в тях авансово плащане по посочените в ревизизионния доклад общо за проверявания период 10 бр. фактури, по които касаторът е ползвал данъчен кредит, са безспорно установени. Договорено е извършване на онлайн рекламна услуга при авансово плащане на договорената цена /стойност/ на услугата, от което следва, че при преценката относно датата на възникване на данъчното събитие е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, съгласно който, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането. Авансовото плащане по смисъла на цитираните разпоредби не е данъчно събитие, а признат от закона юридически факт при наличието на който настъпва изискуемост на данъка по ЗДДС. При тази придадена от закона правна природа на авансовото плащане в случай на уговорено и извършено такова на установяване подлежат обстоятелствата относно осъществяване на доставката на стоката или услугата във връзка с която е авансовото плащане. С други думи - към датата на това плащане всички елементи на данъчното събитие -бъдещата доставка следва да са уговорени и установени между страните. Подобни доказателства по преписката не са представени от оспорващия, не са установени и при насрещните проверки в офисите на контрагентите му. Срокът за изпълнение по договорите е - 01.06.- 30.06.2013 г. и 01.07.-31.07.2013 г., т. е в периоди, в който ревизионното производство е било висящо, съгласно заповед за възлагане на ревизията № 13051/05.06.2013 г., предвид което, в случай на реалност на доставките, за касационния жалбоподател не е съществувала пречка да предастави съответни доказателства. Липсата на такива доказателства налага извода, че онлайн услугите, авансово заплатени по проценсите фактури, не са осъществени. Ето защо изводът за законосъобразност на обжалвания ривизионен акт за установяване задължения по ДДС, ведно със съответни лихви, произходящи от неправилно ползван данъчен кредит, е правилен, в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. В светлината на изложеното касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни като мотивирани в нарушение на чл. 25, ал. 7 ЗДДС и без опора в доказателствата по делото. Следва решението като правилно да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да бъде уважена в размер на 300 лв съгласно § 1 вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на второ отделение