Решение № 2284 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2009 г.

Решение № 2284 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Александър Димчев Александров от гр. Любимец против решение № 858/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България /обн. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно определеното обезщетение за част от поземлен имот № 44570.990.3000, с отчуждена площ от 59 кв. м, находящ се в землището на гр. Любимец. В жалбата се твърди, че определеното обезщетение е несправедливо, не е съобразено с действителната пазарна цена на отчуждавания имот, поради което се претендира определянето му в по-висок размер. Ответната страна Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват подадената жалба. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Безспорно е по делото, че в процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и 34б ЗДС, с решение № 858/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, от собственика Александър Димчев Александров е отчуждена част от имот № 44570.990.3000 с площ от 59 кв. м от целия имот с площ 478 кв. м, находящ се в гр. Любимец, ул. "Шар планина". С решението, за отчуждената част от имота е определено обезщетение в размер на 1488 лв., въз основа на независима експертна оценка, възложена през м. юли 2008 г. и изготвена в хода на отчуждителната процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС от лицензиран оценител съобразно чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗДС. Оценката е определена като справедлива пазарна цена, представляваща претеглената стойност на оценките, получени по сравнителния метод и по инвестиционния метод и прилагане на корекционен коефициент, при което е определена цена от 25,23 лв. за 1 кв. м. По делото е назначена съдебно - оценителна експертиза във връзка с наведените в жалбата твърдения, че обезщетението е определено в нарушение на законовите изисквания и е несправедливо. Съгласно заключението на вещото лице Й. Найденов, изслушано в съдебно заседание на 20.10.2009 г., равностойното парично обезщетение на отчуждената част от имота е в размер на 1166 лв., при цена за 1 кв. м в размер на 19,77 лв. При изготвяне на това заключение вещото лице е ползвало пазарен аналог по нот. акт № 128/11.12.2007 г. за продажба на поземлен имот, находящ се в гр. Любимец. Предвид направеното оспорване на това заключение от жалбоподателя е поставена допълнителна задача на вещото лице, въз основа на която е изготвено заключение, изслушано в съдебно заседание на 02.02.2010 г. Това заключение потвърждава изводите на първоначалното заключение, като приема, че равностойното парично обезщетение за отчуждения имот е в размер на 1166 лв., цена за 1 кв. м 15,53 лв., при използване на същия пазарен аналог. При разпита в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че не са му представени доказателства за други пазарни аналози. Настоящият съдебен състав намира, че оценката, изготвена в административното производство не отговаря на изискването по чл. 32, ал. 1 ЗДС за равностойно парично обезщетение, което според определението по § 1а, т. 1 ДР ЗДС представлява цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определени по реда на този закон. В чл. 32, ал. 2 от същия закон е предвидено, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Според т. 2 от § 1а ДР ЗДС "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко - продажба, замяна и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС равностойното парично обезщетение за имоти в урбанизирани територии, какъвто представлява отчуждения имот, може да бъде определено по реда на ППЗДС, само в случаите, при които не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията. Тази хипотеза не е налице в случая, тъй като от заключенията на вещото лице и от съдържанието на цитирания по-горе нотариален акт е видно, че са осъществени сделки на имоти с подобни характеристики. Поради това, оценката в административното производство е определена неправилно. Същата обаче не може да бъде изменена, тъй като според основното и допълнителното заключения на вещото лице равностойното парично обезщетение е по-ниско от определеното от административния орган. Оценката, посочена от вещото лице отговаря на изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС, вр. § 1а, т. 2 ДР ЗДС. Предвид забраната за влошаване на положението на обжалващия, съдът не може да определени оценката съобразно заключението на вещото лице. Предвид изложеното, жалбоподателят не е доказал, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота е по-високо от това, което е определено от административния орган. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение