Решение № 254 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2008 г.

Решение № 254 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9461/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-София моли да бъде отменено решение № 101/9.7.2007 г. по адм. д. № 3716/2004 г. на Софийския градски съд, с което е отменен ДРА № 245/23.7.2004 г. на ДП-Подуяне в частта, с която са определени за внасяне 4842, 71лв ДДС с 993, 64лв лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли ДРА да бъде потвърден, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Терморемонт строй"ООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила по съображения в писмени бележки, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА № 245/23.7.2004 г. на ДП-Подуяне в частта, с която са определени за внасяне 4842, 71лв ДДС с 993, 64лв лихви и е отменил решение № 1935/6.10.2004 г. на РДД-София, с което е потвърден ДРА в тази част. В мотивите си съдът е приел, че ДРА е издаден от компетентен орган и с него са определени задължения по ЗДДС за м. 11 - 12.2002 г. върху постъпили по банков път суми от ДН. М. 97"ЕООД, които в ДРА са възприети като авансови плащания. За тези плащания не са били издадени данъчни фактури по чл. 25 ал. 1 т. 2 ЗДДС. В банковите документи за преводите като основание е посочено "плащане по фактура" и доплащане по фактура". На основание чл. 35 ал. 1 ППЗДДС в ДРА е прието, че дължимият данък при авансово плащане следва да бъде включен в полученото плащане, което не било осъществено и по чл. 55 ЗДДС е определено дължимото данъчно задължение. Представеният договор за заем между двете дружества не е възприет като доказателство, тъй като не уточнява размера на отпуснатите средства, има неясен предмет - предоставяне на помощ за неотложни плащания към НОИ предвид чл. 1 от договора или предоставяне на паричен заем срещу лихва. В договора не е посочен ред и срокове за погасяване на задължението. Получените суми дружеството осчетоводило по сметка 499-други кредитори, платило данъците си преди получаване на преводите, които надвишавали данъците и осигуровките на получателя. Вещото лице дало заключение, че получените през м. 11.2002 г. 22 000лв са осчетоводени в сметка 499. През м. 12.2002 г. са преведени 20 000лв, които покриват плащанията по фактури № 39 и 40/12.2002 г., издадени от дружеството на ДН. М. 97"ЕООД и осчетоводени по сметки 411-клиенти и 503-плащане по банков път, а разликата от 7056, 31лв е осчетоводена по сметка 499-други кредитори. Сумите 22 000лв за м. 11.2002 г. и 7056, 31лв за м. 12.2002 г. при платеца се осчетоводени по сметка 498-други дебитори, а не като авансови плащания по доставки. Вещото лице е дало заключение също, че фактури № 38 -40 (м. 12.2002 г., издадени от дружеството на заемодателя са осчетоводени с начислен и внесен ДДС. По договор за заем от 1.1.2002 г. със срок 3 г. ДН. М. 97"ЕООД като заемодател се задължил да предоставя временна парична помощ на "терморемонт строй"ООД при неотложни разплащания с персонала и НОИ, като размерът и срокът се определят от вида на настъпилия падеж на плащане. Предвидено е сумите да се превеждат по банков път и възможност заемателят да погасява предоставените суми срещу задължения на заемателя по издадени фактури и др. Съдът е приел, че не е установен авансов характер на плащанията, по които е определено задължение по ЗДДС с ДРА. Не са представени доказателства обосноваващи такъв характер на плащанията. Възприетата от съда фактическа обстановка е съответна на събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи. Неправилно в диспозитива съдът е отменил решението на РДД-София, с което ДРА е потвърден в обжалваната част. По чл. 121 ал. 1 ДПК (отм.) предмет на разглеждане в производството пред съда е само потвърденият при обжалването по административен ред ДРА. Процесуалното нарушение не е съществено, тъй като не е опорочило правилните крайни изводи на съда. Договорът е бил представен с жалбата по административен ред и съдържа уредба на задължение за месечни лихви в размер 0, 5% върху неиздължената от временната помощ част. Събраните в производството пред съда доказателства оборват констатацията по ДРА за осъществени авансови плащания по облагаеми доставки и правилно съдът е отменил определените с ДРА задължения за м. 11 и 12. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за тази инстанция 600лв. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение