Решение № 4318 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14121/2008 г.

Решение № 4318 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14121/2008 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) - София против решение № 694 от 7.08.2008 г., постановено по адм. д. № 2012/2008 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № 222 от 5.02.2008 г. и УНСС е осъдено да заплати направените по делото разноски. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че Правилникът за учебната дейност на УНСС, приет в рамките на предоставената му със Закона за висшето образование (ЗВО) автономия, не противоречи на специалния закон, а детайлизира предвидената в закона процедура и условия за отстраняване от учебното заведение при неявяване на изпити без уважителни причини или при неуспешното им полагане от докторанта в рамките на предвидения срок за обучение. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на Свилен Пачеджиев като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Свилен Яворов Пачеджиев, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за основателна по същество. По делото няма спор за факти. С оспорената заповед Свилен Пачеджиев е отписан от докторантура без право на защита на дисертация и преди изтичане срока на обучение, на основание чл. 67 от ЗВО и чл. 142, ал. 6, т. 1 от Правилника за учебната дейност на УНСС и мотиви за получена отрицателна атестационна оценка, утвърдена от Факултетния съвет. Първоинстанционният съд е изложил подробно фактите и обстоятелствата по спора, които касационната инстанция не счита за нужно да излага повторно. За да отмени заповедта като незаконосъобразна, съдът е приел, че е издадена в противоречие с чл. 74 от ЗВО. Посочил е, че в частта от Правилника, регламентираща основанията за отписване на докторантите, същият е в несъответствие със специалния закон, където основанията за отписване на докторанта са изчерпателно изброени. Решението е постановено при несъответствие с материалноправните норми. Безспорно е, че на 13.04.2006 г. Факултетният съвет е утвърдил отрицателна атестационна оценка на жалбоподателя и е взел решение за отписване на докторанта без право на защита. Това решение е мотивирано със съображенията, изложени в предложението на катедра "Финанси". При наличието на така взетите решения от Факултетния съвет, в съответствие с изискванията на чл. 67 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование и чл. 142, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от Правилника за учебната дейност на УНСС, ректорът на висшето учебно заведение е издал оспорената заповед. Административният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия, в изискуемата се форма и при спазване на материалноправните норми и спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗВО статут на студент или докторант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване. Основанията за отписване на студента, аспиранта или докторанта са законово определени с т. 1 и 2 на чл. 74 от ЗВО и те са: при успешно завършване курса на обучение (т. 1) и при напускане или преместване (т. 2). Със санкцията по чл. 142, ал. 6, т. 1 от Правилника за учебната дейност на УНСС по отношение на докторантите не се въвежда ново допълнително основание за отписване и загубване на статута им, различно от предвидените в закона, както е приел първоинстанционния съд. Текстът е приет въз основа на законова делегация, поради което се явява издаден в рамките на материалната компетентност на Академичния съвет. Правилникът урежда организацията и управлението на учебната дейност на УНСС съгласно действащите нормативни актове и действащия Правилник за дейността на УНСС. Съдържащите се в него правила се отнасят до академичната общност или за изрично определени лица. Правилникът разписва и задълженията на студентите, докторантите и специализантите, по силата на законовата делегация на чл. 71 от ЗВО. Статут на студент, докторант или специализант се загубва освен при отписване, също и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2 от ЗВО. С разпоредбата на чл. 74 от ЗВО са изброени общите основанията за отписване и отстраняване от висшето училище за определен срок. В рамките на въведените условия за отписване по специалния закон, Академичният съвет е овластен да приема разпоредби по прилагането на Закона за висшето образование, с които не се въвеждат изцяло нови основания, а се детайлизират с подробна уредба заложените в закона принципни положения. Неоснователен е изводът на първоинстанционния съд, че органът по приемане на правилника на висшето училище е дописал закона. В този смисъл основателни са възраженията за нарушение на академичната автономия, включваща свобода на обучението като част от академичната свобода по смисъла на чл. 20 от ЗВО. Правното основание на оспорената заповед на ректора на висшето учебно заведение е чл. 67 от ЗВО и чл. 146, ал. 6, т. 1 от Правилника за учебната дейност на УНСС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗВО академичното самоуправление се изразява в правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие със закона; самостоятелно определяне на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите; самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти. Предвиденото в Правилника за учебната дейност на Университета за национално и световно стопанство отписване на докторантите с или без право на защита е в глава Седма - "Обучение на докторантите". В съответствие с предоставената на висшето училище академична автономия, с него се урежда процедурата и сроковете на обучението им, формите на обучение, начина на оценяване на докторантите. Правилникът за учебната дейност е приет в рамките на упражняваните от Академичния съвет правомощия по организацията на обучението във висшето училище. В тази връзка е и предвидената в Правилника процедура по атестиране на докторантите. Скрепената с чл. 142 от този акт последица "отписване с или без право на защита" не противоречи на общите условия за отписване на студентите, аспирантите и докторантите по чл. 74 от ЗВО. Положителната атестация е част от успешното обучение. Респективно отрицателната атестация е индиция за неуспешно обучение на докторанта, а не системно неизпълнение на задължения по учебния план. Правното основание за издаване на оспорената заповед кореспондира с фактическото такова, видно от събраните по делото доказателства. Предвид изложеното касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при несъответствие с материалния закон, поради което следва да се отмени, а жалбата на Свилен Пачеджиев да се отхвърли като неоснователна по същество. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски по делото, в полза на УНСС следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд