Решение № 13341 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Димитровград срещу решение 3071/25.07.2024 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм.д. 416/2024г., с което е отменен текста на Приложение 6 към чл.21, ал.5 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата, който гласи : - сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към съответния доставчик на електрическа енергия по ИТН .. и - сметките ми/ни за потребление на вода към Водоснабдяване и канализация ЕООД Хасково по Абонатен . . Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Оспорва решаващия извод на съда, че с оспорената част от декларацията по чл. 21, ал. 5 от наредбата се въвеждат допълнителни условия за освобождаване от такса за битови отпадъци. Възразява против размера на присъдените на жалбоподателите разноски за адвокатско възнаграждение. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от подзаконовия нормативен акт. Претендира деловодни разноски. Ответниците по касация - Т. И. Д. и П. Т. З. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Искат присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Първоинстанционното съдебно производство пред Адм. съд Хасково е образувано по жалба на Т. Д. против Приложение 6 към чл.21, ал.5 от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград в частта - сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към съответния доставчик на електрическа енергия по ИТН .. и - сметките ми/ни за потребление на вода към Водоснабдяване и канализация ЕООД Хасково по Абонатен .. Мотивите на първоинстанционното решение съдържат описание на динамичния фактически състав по издаването на подзаконовия нормативен акт. По установяванията на съда на 20.02.2023 г. е извършено публикуване на интернет страницата на община Димитровград на докладна записка РД-28-125/09.0-3.2023 г. на кмета на община Димитровград, съдържаща предложение до ОбС за приемане на изменения в Наредба 10, което включва и Приложение 6 за образец на декларация по чл. 21, ал. 5 от Наредбата. На 20.03.2023 г. на същата интернет страница била публикувана справка за постъпилите предложения по проекта. Измененията в наредбата били приети с решение 1017/23.03.2023 г. на Общински съвет Димитровград, като окончателната редакция на текста на текста на декларацията по чл. 21, ал. 5 от Наредбата била съобразена с предложение на общински съветник. По правните изводи на съда оспорената част от Наредбата е приета от компетентен орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство; нормативния административен акт е във формата за действителност и при приемането му са спазени административнопроизводствените правила, включително тези на чл. 26, ал. 2 и ал. 4 ЗНА, чл. 28, ал. 2 ЗНА и чл. 78, ал. 3 АПК. За преценката за материална законосъобразност на обжалваната част от ПЗНА съдът е обсъдил като приложима по време редакцията чл. 71, т. 1 ЗМДТ от ДВ бр. 101/2013 г. Приел е, че въведените с нея условия за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване са услугата да не се предоставя от общината или имотът да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация по образец. Отрекъл е законът да създава задължение за деклариране на съгласия от задължените лица за извършване на проверка на сметките им за потребление на електрическа енергия и вода за имота на декларатора. С обжалваното решение е отменена оспорената част от нормативния административен акт и са присъдени в полза на жалбоподателя Д. и на присъединилия се към оспорването З. деловодни разноски, включващи и такива за адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лева. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението на тричленния състав на Адм. съд Хасково е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Правото на съдебно оспорване на жалбоподателя и на присъединения към оспорването е съществувало и е надлежно упражнено /вж. чл. 186, ал. 1 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Съответстваща на материалния закон /вж. чл. 15, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК/ е правно-логическата дейност на първостепенния съд за съпоставяне на издадения от общинския съвет нормативен административен акт с нормативен акт от по-висока степен, доколкото уреждането на обществените отношения с местно значение следва да е съобразено с акта с по-висок ранг. След постановяване на обжалваното решение е променен срокът за vocatio legis на разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, като с изменение на закона от ДВ бр. 81/2024 г. на § 21 от ПЗР на ЗМДТ е предвидено новелата от ДВ бр. 88 от 2017 г. да влезе в сила на 01.01.2026 г. Затова и правилно съдът е приложил редакцията на закона предхождаща новелата тази от ДВ бр. 101/2013 г. Разпоредбата предвижда недължимост на такса за сметосъбиране и сметоизвозване (която е част от комплекса услуги по чл. 62 ЗМДТ) когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Тя следва да се разглежда систематично в контекста на общото правило на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, с което на общинския съвет е делегирана нормотворческа компетентност да определи с наредбата по чл. 9 реда, по който по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правомощието на съвета да определи реда за освобождаване от заплащане на такса на лицата неползващи услугата е различно от това по чл. 8, ал. 6 ЗМДТ за освобождаване на отделни категории лица изцяло или частично от отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9. Фактическият състав на освобождаването от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване включва неползване на имота през цялата година и подаване на декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година. Като част от съдържанието на образеца на декларация, представляваща приложение 6 към Наредба 10, е включено изразяване на съгласие от задълженото лице за извършване на проверка на условията по декларацията от длъжностни лица от общинската администрация, включваща и сметките по съответните партиди на икономически оператори. Това съгласие е недължимо, както като основание да не се събира съответния елемент от ТБО за имота, който не се ползва, така и като източник на правомощието на длъжностните лица от звеното за местни приходи за извършване на проверка на декларациите, което е създадено с чл. 18, ал. 1 ЗМДТ. Несъответствието на декларираното с действителното е основание да не се признае освобождаването от такса и да се установи публичното задължение по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК (вж. чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ). Въведеното с текста на декларацията, представляваща приложение 6 към Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, правило за поведение, изискващо декларирането на съгласие за получаване на определена информация, като условие за недължимост на част от таксата за ТБО, е в противоречие с правилата на чл. 15 ЗНА, чл. 76, ал. 3 АПК, и чл. 8, ал. 5 и чл. 71, т. 1 ЗМДТ (в обсъдените редакции). Съдът не е допуснал опущения и при присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателите. Ответникът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение без да съобрази обстоятелството, че то е в минималните размери по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответно в обхвата на ограничението за редуциране по чл. 78, ал. 5 ГПК. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение, което следва да се обнародва по реда на чл. 194 АПК. При този изход на делото на всеки от ответниците по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 1 000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,