Решение № 7921 от 17.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Бонев от гр. София, чрез адв.Янев , срещу решение 4023/ 16.06.2022 г. постановено по административно дело 1932/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, процeсуалните правила и необоснованост. Намира, че съдът не е взел предвид липсата на мотиви в оспорената заповед и допуснато нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 2 и т. 4 от АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага съображения предимно свързани с пороци на оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответникът по касация Директора на Главна дирекция "Национална полиция"/ГДНП/, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура - дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на Н. Бонев срещу заповед 3286з -90/12.01.2022 г. издадена от директора на ГДНП. Със заповедта е отказано снемането на полицейска регистрация 4017/29.03.2013 г., извършена в РУ -Панагюрище- ОДМВР-Пазарджик. За да се произнесе по спора, съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР, оправомощен с нарочна заповед. Според съдът при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и заповедта е постановена в съответствие с приложимите материално - правни разпоредби. Изложил е съображения, че предпоставките за снемане на полицейска регистрация са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, в съответствие с установените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материално- правни предпоставки, като факта ,че лшицето евентуално е реабилитирано/ макар и да липсват доказателства в тази насока/ не е основание за снемането на полицейската регистрация. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че на 16.07.2021 г. Н. Бонев е подал до директора на ОДМВР-Пазарджик заявление вх. 310000-4829 с искане да бъде заличен от криминалните регистри на МВР. Направена е проверка, при която е установено, че Н. Бонев има извършена полицейска регистрация в РУ-Панагюрище от 29.03.2013 по ДП-312/2012 г. Установено е също така, че с влязла в сила присъда 7/26.05.10/15г. по ВНОХД 138/15г. ,постановена от Пловдиския апелативен съд, Бонев е признат за виновен извършване на престъпление по чл.277А,ал.3,вр.ал.1,вр. с чл.2-,ал.2 НК , като му е наложено наказание една година "лишаване от свобода" и глоба в размер на 5 000 лева, като на основание чл.66,ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" е отложено за срок от три години. Жалбоподателят е с полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В ал. 2 на чл. 68 ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Основанията за снемане на полицейска регистрация са изрично изброени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР. От доказателствата по делото се установява, че спрямо Бонев не е налице нито едно от тези основания. Правилно съдът е посочил, че с оглед основанието за извършената полицейска регистрация поради привличането му като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което е признат за виновен и осъден, поради което в случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 6, ЗМВР, на всички сочени в нея основания . Правилни са изводите на съда относно правното значение на евентуално настъпила реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено с влязла в сила присъда, като същите съответстват и на преобладаващата съдебна практика, поради което същите не следва да се преповтарят. Съгласно чл. 27 ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. Мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че правото на Европейския съюз не изключва възможността за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването , разследването , разкриването или наказателното преследване на престъпления и свободното движение на такива данни. В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства, при чиято съвкупна преценка съдът е обосновал изводите си за потвърждаване на оспорената пред него заповед на директора на ГДНП. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, състоящи се в нарушаване на логическите, опитните или научните правила. Фактическите констатации на съда съответстват на събраните по делото доказателства, а съвкупната им преценка логично води до изводите, до който е достигнал първоинстанционния съд. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение