Решение № 1 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2013 г.

Решение № 1 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), със седалище и адрес гр. София, представлявана от А. Тонева, и на "Енерго-Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Ст. Цаков, срещу решение № 8578/14.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2543/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, IV отделение, с което по жалба на "Санфол" ЕООД е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел V, т. 6. И в двете касационни жалби подробно се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна - "Санфол" ЕООД, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Двете касационни жалби са допустими, но разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение № 8578/14.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2543/2013 г. от тричленен състав на ВАС, по жалбата на "Санфол" ЕООД е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г., в частта му по раздел V, т. 6, с който са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-28/29.08.2012 г. - за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp - 1,88 лв./МВтч. За да постанови посочения резултат решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "Санфол" ЕООД е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за определяне считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ежемесечно заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел V, т. 6. Следователно "Санфол" ЕООД като собственик на фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 100 KWp, находяща се в УПИ VIII, кв. 75 в землището на с. Боряна, общ. Дългопол, при наличие на сключен на 26.08.2011 г. договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "Е. ОН България Мрежи" АД, сега "Енерго-Про Мрежи" АД, гр. Варна, въз основа на който е въвело в експлоатация централата и е сключило договор за изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от фотоволтаичните електроцентрали, в това си качество, той е адресат на оспореното решение в частта му по раздел V, т. 6 и има законово защитен правен интерес от оспорването му. Няма спор по делото, че административното производството пред ДКЕВР е започнало със заявления от "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, всичките с дата 13.09.2012 г., като са поискали ДКЕВР да определи цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Дружествата са мотивирали това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и в протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка е съобразено, че в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Неоснователни са и доводите, че при определяне на "временните цени " не следва да се спазва пълната процедура, тъй като тези цени били с временен характер и при определяне на окончателните цени процедурата се изпълнява в цялост. Законодателят обаче не е определил срок на действие на тези цени и не е определил отделна процедура и изисквания за определяне на такива "временни цени" поради което не би могло да се сподели извода, че за тях не важат общо определените правила и процедури за определяне на цени за достъп. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,