Решение № 8637 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2012 г.

Решение № 8637 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Росица Стоянова Велинова лично, и по допълнителна втора такава, подадена чрез адв. Данчева, срещу решение № 56 от 11.07.2012 г., постановено по адм. дело № 261 от 2011 г. по описа на Административния съд - Сливен. В жалбата са развити съображения, с които се оспорва изцяло съдебното решение като неправилно, и макар изрично да не е посочено касационното основание, оплакванията сочат на това нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че неправилно съдът е приел, че не са доказани незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностните лица от ГД "Изпълнение на наказанията", които не са предприели необходимите мерки за осигуряване на достъп до течаща вода, използването на санитарен възел се извършвало в присъствието на други хора, което било унизително и според ищцата представлява нечовешко отношение, водещо до емоционален дисконфорт и обуславящо основателността на претърпените неимуществени вреди. Условията, при които изтърпявала несправедливо наложеното й наказание, били унизителни, вследствие на което се влошило здравословното й състояние. В допълнително представена писмена защита са изложени подробни доводи по същество на спора. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск ведно със законните последици. Ответниците - чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Василева, оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил исковата молба на Велинова срещу Министерството на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за сумата общо в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като последица от претърпени унижения от ползване на кофа за физиологични нужди, претърпени вреди от нечовешки страдания, физически болки, необратимо увреждане на здравето й и поставяне на живота й в опасност поради лошите условия: 20 000 лв. - заради претърпени вреди от унижение и нечовешко отношение от ползване на кофи за физиологични нужди, и 180 000 лв. - заради претърпени физически болки, нечовешко страдания, увреждане на здравето и поставяне на живота й в опасност. Съображенията за това са били, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не е доказана първата предпоставка за уважаването му, а именно наличие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност. Съдът е посочил, че не е доказано по безспорен начин неосигуряването на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Ограниченията са били свързани дотолкова, доколкото е било необходимо уведомяване на длъжностните лица, осъществяващи охрана на обектите, за необходимостта от ползване на санитарния възел. С оглед предназначението на следствените сгради и места за изтърпяване на наказания, причините за пребиваване на съответните лица в тях и личностните характеристики на всеки един от тях действително са въведени редица ограничения и изисквания към осигуряването на постоянен контрол и наблюдение, които ограничения не могат да се приемат като нарушаване на човешките права. Решението е валидно, правилно и обосновано. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищцата по делото не се е справила с доказателствената тежест по закон и не е установила наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. При правилно възприета от първоинстанционния съд фактология въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства обоснован се явява изводът, че не са установени незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на арестите, в които е пребивавала Велинова през твърдените от нея периоди, както и такива действия и бездействия от длъжностни лица в Затвора - Сливен, където жалбоподателката изтърпява наказание лишаване от свобода. От събраните по делото доказателства се установява, че през процесния период на жалбоподателката са осигурявани достъп до санитарните помещения и течаща вода съобразно режимните особености на помещенията, в които е пребивавала тя. От показанията на разпитаните свидетели по делото се установява, че същите разказват за установените ред и режим в следствените арести и в местата за изтърпяване на наложено наказание общо, преразказват казаното им от жалбоподателката, но не могат да установят конкретни незаконосъобразни действия и бездействия, които да са причинили неимуществени вреди за жалбоподателката. Напротив, установява се, че при поискване й е осигуряван достъп до санитарни помещения (тоалетна), но неудобството е било свързано с факта, че тоалетната е с врата с прозорче, откъдето ползващите могат да бъдат наблюдавани, а при тоалетните с врати същите са ползвани при отворени врати, използвани са едновременно чрез изчакване от няколко лица, което според жалбоподателката създава дисконфорт. След 20.00 ч. Велинова е можела при поискване да посещава санитарен възел, като липсват доказателства да й е било отказвано, а това дали ще ползва кофа с капак за тоалетни нужди, закупена от нея или предоставена й от длъжностните лица, зависи от нейната преценка. Нито една от разпитаните свидетелки не установява, че длъжностните лица са отказали да й осигурят посещение на тоалетна или баня. Установено е по делото, че в процесния период свидетелките не са пребивавали заедно в едно спално помещение и нямат преки и непосредствени впечатления за това дали Велинова е била подлагана на унижения във връзка с откази да й бъде осигурен достъп до санитарни възли и баня. Видно от приложеното писмо № 18882001 от 03-02.2011 г. жлбоподателката е била настанена в стая от 16 кв. м., която е обитавана от общо 4-лица, като съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един осъден на лишаване от свобода е 4 кв. м., като е осигурен пряк достъп на светлина от два прозореца за да могат лицата да четат или работят без опасност за здравето. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано влошаване на здравословното състояние на Велинова. Видно от медицинско свидетелство изх. № 5 от 16.022012 г. (л. 191) и от другата медицинска документация, включително и експертиза, само през 2011 г. са проведени 61 профилактични прегледа, 24 прегледа при стоматолог и 3 прегледа при гинеколог. Приложените писмени доказателства установяват, че тя е лекувана при нужда и са и извършвани прегледи, консултации и изследвания, като вещото лице дава заключение, че за периода от 10 години са оказвани адекватни грижи и лечение и понастоящем тя е работоспособна и в добро здраве, т. е. не са налице бездействия и незаконосъобразни действия във връзка с твърденията й, че именно те са довели до влошаване на здравословното й състояние. Видът на обезщетението, което Велинова претендира, изисква то да касае конкретно доказани морални болки и страдания, реално претърпени от нея, а не предполагаеми или голословно твърдени такива. Затова следва да се приеме, че първоинстанционният съд е направил обосновани правни изводи, почиващи на установеното по делото както от гласните, така и от писмените доказателства, като е направил и подробен анализ на режима и условията, при които жалбоподателката изтърпява наложеното й наказание. Безспорно изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" се изразява в принудително изолиране на осъдения в специални места, при които неминуемо се търпят редица ограничения - липса на възможност за свободно придвижване в пространството, ограничени социални контакти, както и липса на възможност осъденият сам да определя своя режим на живот в битово отношение, вкл. и хигиенните си порядки, в който смисъл са повечето твърдения на жалбоподателката и показания на свидетелките. Същевременно обаче при изпълнение на това наказание следва да се създават условия за добра лична хигиена, както и за опазване на здравето (психическо и физическо) на лишените от свобода, което в конкретния случай, както се посочи, е било осигурено на жалбоподателката. Затова не могат да се приемат за основателни твърденията на Велинова за допуснати нарушения на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Особеното в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че следва да се установи в процеса дали е изпълнен целият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не дали се установява единствено нарушение на чл. 3 от Конвенцията, както се твърди в касационната жалба, подадена от Велинова чрез адв. Данчева. Директното прилагане на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи като международен договор, ратифициран и влязъл в сила за Република България, има действие при противоречие на българските норми на ЕКЗПЧОС - чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В чл. 29 от Конституцията на Република България също се съдържа аналогичен текст, в който се сочи, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. следва да се има предвид, че Конвенцията изрично изключва от обхвата на термина "изтезание" болката и страданието, които произтичат от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно от тях. Константната практика на Европейския съд е да счита третирането за "нечовешко", когато е умишлено, прилага се в продължение на часове наред и причинява телесни повреди или действително или интензивно физическо и психическо страдание, да счита третирането за "унизително", защото е такова, че да се създаде у жертвите чувство на страх, страдание или малоценност, което ги унижава. Действително наставянето в затвора и в арестите като мярка лишава дадено лице от неговата свобода и може да създаде у човека психологически дисконфорт и неудобства, но не винаги е основание за уважаване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ако не са доказани останалите елементи на фактическия състав на нормата. Претърпените страдания и унижения трябва да са по-големи от неизбежните елементи на страдание или унижение, свързани с определена форма на законно наказателно въздействие. Наред с материалните условия (битовите) следва да се преценява (както в случая е направил първоинстанционният съд) и режимът на задържане, като се преценява във всеки един конкретен случай дали даден ограничителен режим може да доведе до несъвместимо с чл. 3 на Конвенцията третиране на лицето. В конкретния случай безспорно се установи, че липсват действия или бездействия на длъжностните лица при ответниците, които да са предприемани извън рамките на наложената на жалбоподателката санкция, и твърденията в исковата молба не намират опора в събраните доказателства по делото. Неоснователно е позоваването на решението по адм. дело 15508 от 2011 г. на Върховния административен съд (в което е прието, че администрацията е нарушила чл. 2, ал. 2 от ЗИН (отм.) и на делото в ЕСПЧ "Шахънов срещу България" от декември 2011 г. Фактическата обстановка, установена по цитираните дела, е различна и е неотносима към конкретния спор по изложените по-горе мотиви. С оглед гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,