Решение № 9267 от 20.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от ВиК - Варна ООД срещу решение 3872/14.06.2021 г. по адм. д. 4612/2020 г. на АССГ. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено решението. Твърди, че КЕВР не е компетентен да се произнася по процесния спор, предвид факта, че заплащането на сумите по фактурата се основава на сключен договор. Оспорва извода на съда, че водопроводното отклонение към имота на жалбоподателя следва да се изгради за сметка на дружеството. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Иванова. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Представя писмени бележки и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова се претендира. Ответникът Б. Иванов - редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е повторно, след като с Решение 6003 от 22.05.2020 г. по адм. дело 1071/2019 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение 5644 от 08.10.2018 г. по адм. дело 5417/2018 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Образувано е по жалба на ВиК - Варна ООД срещу Решение Ж-247 от 20.04.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което са дадени следните задължителни указания: 1. Да възстанови заплатената от Б. Иванов сума за изграждане на водопроводно отклонение за присъединяване към водоснабдителната система /съгласно акт за извършени СМР обр. 19 и фактура за закупуване на водомер/; 2. В 30-дневен срок от получаване на решението да представи в КЕВР информация и доказателства за изпълнението на указанието по т. 1. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Водоснабдяване и канализация - Варна - ООД, срещу Решение Ж-247 от 20.04.2018 г. на КЕВР. Приел е, че КЕВР е била компетентна да се произнесе по жалбата, като е действала в изпълнение на правомощието си да упражни контрол върху достъпността на водоснабдителната услуга, предоставяна от оператора. Според съда, постъпилите жалби срещу дружеството са имали за предмет установяване правилността на действията на ВиК оператора, във връзка с присъединяването на имот към водоснабдителната система, стопанисвана от ВиК оператора. По същество административният съд е посочил, че решението на КЕВР е постановено при спазване на материалния закон - Наредба 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба 4/, където подробно са разписани условията, техническите изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, редът за сключване на договорите за присъединяване, както и условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Направил е извод, че изграждането на СВО следва да е за сметка на ВиК оператора, като се е позовал на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и че никъде в нормативната уредба водомерът на водопроводното отклонение не се приравнява на индивидуален водомер и никъде не е предвидено, че отговорността за неговото закупуване е на потребителя. С оглед на това е приел, че водомерът, който потребителят е бил задължен да закупи е водомер на водопроводното отклонение, по който операторът измерва и фактурира изразходваното количество вода, и същият е отговорност на ВиК оператора. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е изяснено, че за обект Жилищна сграда, находяща се в УПИ Х-317, кв. 46, 21-ви микрорайон, гр. Варна е следвало да се извърши присъединяване към водоснабдителната система на района чрез прокарване на присъединителните проводи към сградните инсталации /СВО/. ВиК операторът предоставил на Б. Иванов оферти за изпълнение на строително-монтажни работи (СМР) за изграждане на СВО и сградно канализационно отклонение (СКО), като 70% от сумата Иванов трябвало да заплати авансово. Поради невъзможност в съседния имот да влезе механизация, дружеството предложило тези СМР да се изпълнят от друга фирма. Поради това Иванов сключил договор с оператора единствено за поставяне на водовземната скоба и тротоарния спирателен кран. За осъществяване на водопроводната връзка е подписан договор между Б. Иванов и ВиК - Варна ООД, изготвен е констативен протокол и Акт обр.19 на стойност 644.56 лв. без ДДС /773.47 лв. с ДДС/. Видно от приложените писмени доказателства, спорна по делото е сумата от 773,47 лв. /с ДДС/, която е заплатена от Б. Иванов на ВиК - Варна ООД, съгласно Договор от 11.03.2016 г., Акт за извършени СМР и констативен протокол. Посочената стойност покрива следните извършени от ВиК дейности - пробиване на отвор в етернит, доставка и монтаж на скоба, нипел и на СК2 с ОГ, както и транспорт на работници. В този смисъл и съдът, и административният орган са изложили изводи, които не намират опора в доказателствата по делото. В решението на КЕВР изрично е посочено, че "ВиК - Варна ООД следва да възстанови на Б. Илиев сумата за изграждане на водопроводно отклонение, вкл. и водопроводен възел, съгласно акта за извършени СМР и фактура за закупуване на водомер. Няма данни по делото ВиК - Варна ООД да е изградило водопроводното и канализационно отклонение към жилищната сграда на Б. Иванов. Изрично в отговора на дружеството до него е посочено каква строителна фирма може да изгради това отклонение, а само връзката с уличния водопровод и монтирането на водомера следва да се извърши от водоснабдителното предприятие. Това са и дейностите, които ВиК - Варна ООД е извършило и за които претендира сумата от 773,47 лв. с ДДС. Съгласно Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 11.03.2016 г., подписан между ВиК - Варна ООД и Б. Инванов, страните по договора са уговорили извършването на водпроводната връзка в имота на Иванов на стойност 644,56 лв. /без ДДС/, съгласно количествено-стойностна сметка и тази сума е била заплатена от Иванов. Административният съд правилно се е позовал на Наредба 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба 4 от 14.09.2004 г./, съгласно която в чл. 11, ал. 1 водоснабдяването с вода с питейни качества от водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на потребителите. В разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата е посочено, че водопроводното отклонение е елемент на техническата инфраструктура съгласно чл. 64 ЗУТ и представлява участък от водоснабдителната мрежа, който започва от водовземната скоба или фасонната част и се състои от водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен възел. Когато след водопроводното отклонение има повече от един потребител, водомерът на водопроводното отклонение е общ водомер. Безспорно е в настоящия случай, че след водомерното отклонение към имота на Иванов е имало само един поставен водомер, т.е. той не може да се определи като общ водомер. А съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/2004 г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Поради това правилно Иванов сам си е закупил водомера, монтиран от ВиК - Варна ООД и средствата за този водомер не следва да му бъдат признавани. А съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба 4/2004 г. операторът пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната тръба за сметка на потребителите. На това основание ВиК - Варна ООД е изискало за плащане сумите за извършване на водопроводната връзка на водомера с инсталацията. Неправилно административният съд е коментирал разпоредбата на чл. 64 ЗУТ. Посочените от закона преносните проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана и урегулирана територия, както и разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване, са различни по вид съоръжения от изградената връзка от ВиК - Варна ООД на водомера на жалбоподателя с ВиК мрежата. Присъединителните проводи към сградните инсталации по същество представлява сградно водопроводно отклонение /СВО/, което в случая е изпълнено от друго дружество, както беше посочено по-горе. Освен това и съдът, и административният орган не са направили разграничение между оплакванията на жалбоподателя, за които КЕВР е компетентен да се произнесе и тези, които са извън нейната компетентност. В решенията си по чл. 22 ЗЕ по жалба на засегнат субект КЕВР извършва административен контрол спрямо дейността на водоснабдителните дружества. Комисията е компетентна да им укаже изпълнението на техни, произтичащи от закона или от други правнообвързващи актове, административни задължения. Тя обаче няма правомощия да се произнася за упражняването на облигационни права и изпълнението на облигационни задължения, които произтичат от съществуващи между страните по спора гражданскоправни отношения. Регулациите на енергийния пазар и пазара на водоснабдителни и канализационни услуги се осъществяват не само с нормативни и административни актове, но със сключването на договори между участниците на тези пазари. Подведомствени на Комисията за енергийно и водно регулиране са споровете между лицата по чл. 22, ал. 1 ЗЕ, свързани с развитието на административни отношения, които се регулират с метода на власт и подчинение. Що се отнася до споровете, свързани с изпълнението на права и задължения, произтичащи от облигационни отношения, страните по които са равнопоставени, компетентен да ги разгледа е гражданският съд. Затова волеизявления, с които Комисията нарежда връщането на вече платени суми или приема, че едната страна не дължи престация на другата страна по сключения между тях договор, са извън административните правомощия на КЕВР. Тя може да провери оплакванията в жалбата на Б. Иванов и да прецени доколко действията на ВиК - Варна ООД са съобразени с нормативната уредба. Но уреждането на облигацинонните отношения между страните по сключения договор са предмет на гражданскоправен спор. Що се отнася до заплащането на тези цени, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, КЕВР има правомощие да регулира цените, по които ВиК операторите присъединяват потребителите към водоснабдителните системи. При направено оплакване от потребител, че от него се изискват суми, надхвърлящи определените от КЕВР цени, Комисията също може да изрази становище. Но след като е сключен договор за извършване на услуга от ВиК дружество и е заплатена съответната сума, КЕВР няма правомощие да разрешава този гражданскоправен спор. Поради изложените доводи, решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция решава спора по същество и счита, че обжалваното решение на КЕВР също следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на КЕВР за разглеждане на жалбата на Б. Иванов с вх. В-11ИН-00-392/23.12.2016 г., при съобразяване на мотивите в настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,