Решение № 2518 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10620/2017 г.

Решение № 2518 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10620/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Халил срещу Решение № 44 от 26.07.2017 г., постановено по адм. д. № 53 по описа на Административен съд - Разград за 2017 г., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Халил срещу Министерството на правосъдието за присъждане на обезщетение - сумата от 20000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2015 г. до окончателното й изплащане, за нанесените й неимуществени увреждания, изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите /плач/, породени от незаконното поведение на ответника за периода от 03.12.2015 г. до 03.04.2017 г., който не е изпълнил влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 1092/2013 г. на Административен съд - Плевен и адм. д. № 13112/2014 г. на ВАС. Ответникът – Министерство на правосъдието, чрез упълномощен юрисконсулт Луканова оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: За да се произнесе с обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е приел за установено, че с Решение № 336 от 25.06.2014 г. по адм. д. № 1092/2013 г. на АС - Плевен Министерството на правосъдието на Република България е било осъдено да заплати на Х. Хасан от Затвора – [населено място] обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 20.12.2006 г. до 19.02.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска – 18.11.2013 г. до окончателното изплащане на главницата. На 21.07.2015 г. на началника на Затвора гр. [населено място] е било връчено запорно съобщение изх. № 3455/15.07.2015 г. /л. 141 по изп. д. № 28/2012 г. на ДСИ при Районен съд – Търговище, с което е наложен запор върху бъдещи вземания на лишения от свобода Хасан за дължими от него суми по изп. д. № 28/2012 г. на ДСИ при РС – Търговище. Също така първоинстанционният съд е установил, че с договор от 29.07.2015 г. Хасан чрез пълномощник е продал на Г. Халил присъденото му обезщетение по адм. д. № 1092/2013 г. по описа на АС – Плевен за сумата от 100 лв. С писмо рег. № ЗД 334/2015 г. от 10.08.2015 г. началникът на Затвора [населено място] е върнал на ДСИ при РС – Търговище втората половина от надлежно връчено съобщение до лишения от свобода Хасан за наложен на 07.08.2015 г. запор върху бъдещи вземания на същия за обезпечаване на дължимите от него суми по изп. д. № 28/2012 г. С писмо рег. № 1589 от 24.08.2015 г. Началникът на Затвора [населено място] е уведомил ДСИ при РС – Търговище относно изпратено от него запорно съобщение изх. № 3943/07.08.2015 г., с което е наложен запор върху бъдещи вземания на лишения от свобода Хасан за дължими от него суми по изп. д. № 28/2012 г. на ДСИ при РС - Търговище, че същият не работи и не получава трудово възнаграждение. АС Разград е установил, че с Решение № 11035 от 22.10.2015 г. по адм. д. № 13112/2014 г. /л. 10-13 ВАС – Трето отделение, е отменил изцяло Решение № 336 от 25.06.2014 г. по адм. д. № 1092/2013 г. на АС-Плевен и е осъдил Министерството на правосъдието на Република България да заплати на Хасан от Затвора – [населено място] обезщетение в размер на 4000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 26.10.2005 г. до 19.02.2009 г., в едно със законната лихва, от завеждане на исковата молба – 18.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 25000 лв. С договор от 04.11.2015 г. Хасан, чрез пълномощник, продал на Г. Халил присъденото му обезщетение по адм. д. 13112/2014 г. на Върховния административен съд за сумата от 100 лв. Със съобщение вх. № 94-Х-99 от 10.11.2015 г. Г. Халил е уведомила Министъра на правосъдието, че е закупила задълженията по адм. дело № 1092/2013 г. на АС- Плевен, адм. д. № 537/2014 г. както и № 13112/2014 г. на Върховния административен съд от Хасан и е изпратила копия от договорите. Със съобщение вх. № 94-Х-99 от 10.11.2015 г. Хасан е уведомил министъра на правосъдието, че задължението по адм. д. № 13112/2014 г. на ВАС е продадено на ищцата Г. Халил и че тя вече е новият кредитор по задължението. С покана от 01.12.2015 г. до Министъра на правосъдието, получена в Министерството на правосъдието на 03.12.2015 г., Г. Халил е поканила Министерството на правосъдието да изпълни задължението си по изпълнителния лист по адм. д. № 1092/2013 г. на Плевенския административен съд в 30-дневен срок от датата на получаване на поканата и е посочила банкова сметка. Със запорно съобщение № 6103 от 01.12.2015 г. по изп. д. № 28/2012 г. ДСИ при РС – Търговище е уведомил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП, че е наложен запор върху бъдещи вземания на Хасан, длъжник по изпълнителното дело. Запорното съобщение е получено от ГД "Изпълнение на наказанията" на 02.12.2015 г., съгласно известие за доставка. Такова запорно съобщение изх. № 6102/01.12.2015 г. е било връчено и на Министерството на правосъдието. От писмо вх. № 859 от 30.06.2017 г. на Министерство на правосъдието АС - Разград е установил, че оригиналът на Изпълнителен лист № 67 от 24.11.2015 г., издаден в полза на Хасан във връзка с Решение по адм. д. № 13112/2014 г. по описа на Върховния административен съд, е постъпил в Министерството на правосъдието. На 08.07.2016 г. с Платежно нареждане № Е00329 Министерството на правосъдието е внесло по сметка на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Търговище сумата от 5071, 92 лв. представляваща присъдено обезщетение в размер на 4000 лв. претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от завеждане на исковата молба – 18.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата - 07.07.2016 г. в размер на 1071, 92 лв., съгласно изпълнителен лист № 67 от 24.11.2015 г., издаден в полза на Хасан, във връзка с влязло в сила решение по адм. д. № 13112/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Въз основа на това първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Като е взел предвид, че ищцата не е претендирала обезщетение за вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт и не е оспорила в производство пред първоинстанционният съд такъв, нито е твърдяла, че причинените ? вреди произтичат от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на МП, съдът не е намерил за необходимо да излага мотиви в насока - има ли такива, или не и дали те са доказани, както и дали са налице останали предпоставки за основателността на предявения иск. В случая съдът е съобразил, че е ирелевантно за делото че ищцата е цесионер по договора за цесия, тъй като всички нейни действия са извършени след като на вземането вече е бил наложен запор по реда на чл. 450, ал. 3 и чл. 507, ал. 3 от ГПК. Предвид особената защита по чл. 519, ал. 1 ГПК съдът е счел, че в производството по събиране на присъдените суми гражданинът и осъденото държавно учреждение не са поставени в условията на равнопоставеност. Доколкото изпълнителният лист бил надлежно предявен за плащане, и е извършено, съдът правилно е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Решението е валидно, допустимо и правилно, с което е отхвърлен предявеният от Г. Халил иск за заплащане на обезщетение от Министерство на правосъдието за претърпени неимуществени вреди. Правилно, първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие от страна на МП. По делото е установено, че е МП е извършило плащане по сметка на Държавен съдебен изпълнител при РС – Търговище дължимата сума по изпълнителен лист № 67 от 24.11.2015 г., издаден в полза на Х. Хасан. Правилно е установено, че на 21.07.2015 г. на началника на Затвора който е длъжностно лице от структурата на Ответника – Министерството на правосъдието, е връчено запорно съобщения по изп. д. № 28/2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд -Търговище, с което се запорират всички бъдещи вземания на Хасан с указания по чл. 508, ал. 3 от ГПК. Такова запорно съобщение е било връчено и на началника на Затвора гр. [населено място] най-късно на 24.08.2015 г., видно от неговото писмо до ДСИ при РС-Търговище с рег. № 1589/24.08.2015 г., с което го уведомява, че лишеният от свобода Хасан не работи и не получава трудово възнаграждение. Правилен е и изводът на съда, че е ирелевантен факта, че 10.11.2015 г. Г. Халил, майка на Х., и Х. Хасан са уведомили МП са прехвърлянето на вземането на Х. Хасан. Това е било извършено след като на вземането е бил наложен запор. Както правилно е установил административния съд, след като МП е изпълнил задълженията си, които произтичат от законова разпоредба, не е налице незаконно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В хипотезата на чл. 519, ал. 2 ГПК държавното учреждение - длъжник, каквото е Министерство на правосъдието е натоварено със задължение да организира и самото изпълнение. Когато вземането срещу държавно учреждение е от гражданско правоотношение, то отговорността за бездействието следва да се реализира по реда на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Въпреки изхода на спора разноски за юрисконсултско възнаграждение не се следват на Министерство на правосъдието, тъй като разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение