Решение № 11246 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6867/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Съдружие-ПУЦ ЕООД, гр. Добрич, представлявано от управителя Демирева и процесуален представител адвокат Илиева срещу решение 740 от 05.04.2024 година, постановено по адм. дело 468 по описа за 2023 година на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед 1171 по описа за 2023 година на кмета на община Добрич, с която на основание чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе недвижим нежилищен имот. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на административния съд поради наличие на касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/и се иска неговата отмяна, както и на обжалваната заповед на кмета на община Добрич. Развиват се подробни доводи в касационната жалба и в представена по делото писмена молба. Претендира се и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции по представен по делото списък. По делото е постъпило становище от 27.06.2024 година на кмета на община Добрич, чрез процесуалния представител, в което се поддържа правилност на решението на първата инстанция и неоснователност на касационните доводи. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като съобрази разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е била заповед 1171 от 26.07.2023 година на кмета на община Добрич, с която на основание чл.44 ал.1 т.1 и ал.2 от закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост и писмо с рег.63-00-102 от 14.12.2022 година за доброволно освобождаване на имота е наредено да се изземе общински нежилищен имот частна общинска собственост, представляващ поземлен имот ПИ с идентификатор 72624.623.4557.1 по КККР на гр. Добрич, целият от 768 кв. м. върху който е изградена временна постройка със застроена площ от 186 кв. м. обект без траен градоустройствен статут, без учредено право на строеж и без издадени строителни книжа от Съдружие-ПУЦ ЕООД, поради това, че го държи без правно основание. Съдът е приел, че издадената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. От фактическа страна били налице доказателства за изпълнение и на трите изисквания на закона имотът бил безспорно общински по акт за частна общинска собственост, държан от дружеството и то без правно основание предвид изтекъл срок на договор за наем и покана за доброволно изпълнение. Решението е неправилно, постановено в нарушение на разпоредбите на чл.65 от Закона за общинската собственост и на Административнопроцесуалния кодекс. Неправилно съдът е приел, че е налице безспорност по отношение на статута на имота за който се твърди, че е частна общинска собственост. В представения акт за частна общинска собственост, приложен към делото, 5654 от 13.07.2022 година, имотът е поземлен имот с идентификатор 72624.623.4557, /по заповедта е - 72624.623.4557.1 по КККР/, одобрени със заповед РД-18-15 от 12.05.2005г. с площ от 761 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия. По процесната заповед е целият имот с площ от 768 кв.м. и застроена част 186 кв. м., като в заповедта е вписана площ отдадена под наем от 189 кв.м. по договор за наем. В процесната заповед липсват граници на имота, определен за изземване, поради което същият не би могло да бъде надлежно идентифициран. Според заключението на вещото лице съдебно техническа експертиза от 27.02.2024 година на стр.4 изрично е отбелязано , че в процесната заповед поземленият имот неправилно е посочен с идентификатора на сградата и има несъответствие в площта на имота. Съдът не е посочил защо не е възприел изобщо тази част от заключението на вещото лице. По делото са представени решения на районен и окръжен съд Добрич, но те касаят спорове за заплащане на обезщетение за ползване и не изясняват по съответен исков ред надлежната собственост на поземления имот. Безспорна е собствеността на сградата. По изложените фактически несъответствия в обжалваната заповед е налице неяснота по отношение на първата изисквана предпоставка за безспорност на собствеността на имота неговата конкретна идентификация. За да се приеме, че общината е собственик, по акт за частна общинска собственост, на конкретния посочен за изземване имот, следва да са налице безспорни доказателства за идентифициране на поземления имот. Законността на сградите, построени в общински имот / след като се изясни надлежно конкретизацията на имота/, не подлежи на разглеждане в това административно производство. Изземването на терена следва да се разграничава от премахването на сградите, в случая временна постройка, върната на собственика на 4.08.2023г. Приложеното писмо, на което се е позовал административния орган, както и констативния протокол от 14.3.2023 година не хвърлят светлина върху спорните въпроси, нито могат да допълнят мотивите на обжалвания акт, тъй като също не носят необходимата информация относно статута на имота, построените сгради в него, размера на претендирания терен, граници на същия и т.н. Всички тези неясноти и непълноти опорочават заповедта за изземване на имота и следва същата да бъде отменена като издадена в нарушение на чл.65 ал.1 от Закона за общинска собственост липсват безспорни конкретни данни за статута на изземвания имот, както и в достатъчна степен такива, които да определят дали същият, или каква част от него, се ползва без основание от касатора в настоящето производство. Като не е установил тези разминавания и непълноти, отхвърляйки подадената жалба, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на разпоредбата на чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост. Поради което и на основание 221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс следва решението на административния съд да бъде отменено. Следва да се отмени и обжалваната пред първата инстанция заповед. На касатора се следват разноски за двете инстанции, които са претендирани в представеното становище с приложен списък пред административен съд Добрич - общо 2000 лв. от които 50 лв. държавна такса, 700 лв. хонорар на експертизата и 1250 лв. адвокатско възнаграждение; Пред Върховен административен съд общо 1620 лв. - 370 лв. държавна такса и 1250 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение