Решение № 187 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2013 г.

Решение № 187 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 1814 от 29.11.2012 г., постановено по гр. дело № 2586/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VIII-им състав, с което е потвърдено решение № 337 от 06.07.2012 г. по гр. дело № 2255/2011 г. на Асеновградския районен съд, IV-ти състав за отхвърляне предявеният от Д. В. Д., ЕГН [ЕГН ] от [населено място], [улица] В. В. К., ЕГН [ЕГН ] от [населено място], [улица] иск да бъде признато за установено по отношение на С. К. Т., ЕГН [ЕГН ], с посочен адрес [населено място], [улица], че не е собственик на 362/триста шестдесет и два/ кв. м. от ПИ 00702.511.227 по КК на [населено място], целият с площ от 375/триста седемдесет и пет/ кв. м. трайно предназначение на територията, урбанизирана, начин на трайно ползуване незастроен имот за жилищни нужди, която площ попада непосредствено до ПИ 00702.511.228 по КК от 2004 г. Недоволни от въззивното решение са касаторите Д. В. Д. и В. В. К., представлявани от адвокат В. С., които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е незаконосъобразно и необосновано тъй като противоречи на събраните доказателства. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по касация С. К. Т. в писмена защита на адвокат Д. А. заявява становище за неоснователност. Претендира за направените по делото разноски. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд след анализ на приетите доказателства, вкл. гласните, които са изцяло кредитирани, е приел, че са последователни, безпротиворечиви и еднопосочно установяват, че през продължителен период от време, започнал преди 2001 г. и продължил до предявяване на исковата молба на 21.11.2011 г., процесният имот е владян явно, трайно и необезпокоявано от С. К. Т., при което е приложена законовата презумпция на чл. 83 ЗС тъй като оспорилия непрекъснатостта на упражненото владение не е доказал факта на прекъсването, което в случая не е налице. Взето е предвид, че съгласно чл. 200 от ЗУТ, реално определени части от парцели могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери на парцелите по чл. 19 от ЗУТ - в градовете 14 м лице и 300 кв. м. повърхност. Отчетено е, че според З. от 2001 г. процесният имот 5488 не е нанесен с кадастрални граници. С определение № 228 от 24.04.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване по поставения въпрос и служебно по въпроса за допустимостта на решението, обусловено от исковата молба - обстоятелствена част и петитум тъй като е посочено, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане на възстановения имот по ЗСПЗЗ в няколко други имота, включително и в имотите записани на Община-А. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила - отменително основание по чл. 293, ал. 2 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че с решение № 1186 от 03.08.2000 г. на ПК, [населено място] в полза на наследници на В. И. Д. се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2.2 дка в м. "Ч. ", землището на [населено място]. Възстановяването на правото на собственост ще бъде извършено при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Това решение е издадено след успешното провеждане на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по гр. дело № 272 от 2000 г. на Асеновградския РС, влязло в сила на 25.07.2000 г. Със заповед № 138 от 16.02.2001 г. на Кмета на Община "А. " възстановеният имот на касаторите е заснет като част от им. пл. № 5488, за застроената площ на който е отреден парцел IV-спортен комплекс. Свободната площ от имота е 2192 кв. м. по тази заповед е определена за възстановяване. Заповедта, с която този имот се предоставя на Д. и К. не е представена. С решение № 1186 от 03.08.2000 г. на ПК"А. " е посочено, че нивата от 2200 кв. м. в м. "Ч. ", землището на [населено място] подлежи на окончателно възстановяване при изработването на плана за новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ЗСПЗЗ, т. е. с нея не може да се легитимират ищците като собственици. Удостоверението по чл. 13, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ е етап от административната процедура по възстановяването на имота. Заповед № А-138 от 16.02.2001 г. е издадена в изпълнение на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ тъй като имота се възстановява в рамките на урбанизираната територия. Тези два документа не финализират възстановяването на собствеността. От своя страна Заповед № А-329 от 30.03.2001 г. на Кмета на [община] не представлява заповедта по чл. 4а, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, а заповед по чл. 4а, ал. 13, т. 1 от ЗСПЗЗ. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за изправяне на исковата молба. При новото разглеждане ищците следва да уточнят с какъв акт е възстановена собствеността върху земеделските имоти, защото с решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ от 05.07.2000 г. по гр. дело № 272 от 2000 г. не е извършено възстановяването на зем. имоти, а е признато само право да бъдат възстановени. С решение № 1186 от 03.08.2000 г. на ПК"А. " се възстановява правото на собственост в реални граници, като индивидуализацията ще се извърши при условието на чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Само след издаването на заповедта, с която е индивидуализиран имота в полза на ищците, ще възникне възможността да проведат иск по Закона за собствеността. Издаденият н. акт № 142, т. 02, рег. № 18105, н. дело № 261 от 2004 г. е констативен и с него също не се възстановява правото на собственост в реални граници. До извършването на индивидуализация на имота липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост на земеделски имот, намиращ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който все още не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността и по индивидуализиране на имота по реда на чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ с план за новообразувани имоти. Целта на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи е да се определят реалните граници - стари или нови, на подлежащите на възстановяване земи предвид обстоятелството, че същите са били заличени при обобществяването им - чл. 14, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 и 2 и чл. 27 ППЗСПЗЗ резултатът е формирането на конкретна вещ като обект на възстановеното право на собственост. Актът, с който се възстановява, съответно се придобива правото, е заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти. В заповедта се описват номерът на имота по този план, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, и се прилага скица на имота. Такъв акт по делото не е приложен и това налага преценка на допустимостта на иска с оглед обстоятелството, че преди финализирането на земеделската реституция иска е предварително заведен поради липса на правен интерес. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази редовността на исковата молба и направи преценка за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост като се съобрази и ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение