Решение № 641 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2012 г.

Решение № 641 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Варна, чрез ст. юрисконсулт Екатерина Неделчева Андонова, против решение № 554/02.03.2012 г. по адм. дело № 3878/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 11-10011/14.09.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "ЕФФЕКТ" ООД е наложена ПАМ - запечатване и забрана на достъпа за срок от 15 дни до обект - ремонтна база, находящ се в гр. Варна, ул. "Христо Смирненски" № 31. В касационната жалба са наведени отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "ЕФФЕКТ" ООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЕФФЕКТ" ООД, гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11-10011/14.09.2011 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, като незаконосъобразна, поради липса на административно нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и поради липса на мотиви относно определения срок за налагане на мярката - отменителни основания на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Също така е осъдил ТД на НАП - Варна, да заплати в полза на "ЕФФЕКТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Жеравна" № 7, представлявано от управителя Тихомир Костадинов Димитров, сума в размер на 200 /двеста/ лв., представляващи направените в производството разноски. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, вр. чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на процесната принудителна административна мярка е наличието на административно нарушение, изразяващо се в не издаване на фискална касова бележка /фискален бон/ за извършена услуга във визирания в заповедта търговски обект на "ЕФФЕКТ" ООД. Тежестта за доказване на това нарушение лежи върху издателя на акта, а именно върху касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Това обаче не е достатъчно, за да се обоснове наличието на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, респективно за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Необходимо е установяването на причината за възникване на задължението за издаване на такъв бон, а именно осъществена продажба на стока или услуга в процесния търговски обект на датата 04.07.2011 г., в размер на 37 лева. Съдът правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт липсват доказателства. Твърдение, че е налице плащане по поръчката с № 836, се съдържа в допълнението към протокола за извършване на проверката от 16.08.11 г., което дружеството изрично е оспорило пред първоинстанционния съд. Административният съд, след като е извършил анализ на реда, по който е съставено приложението от 16.08.11 г. към протокола от 04.07.11 г. и неговата форма, е приел, че протоколът и в тази си част е издаден при спазване на законоустановения ред. Преценката на неговата форма обаче сочи, че досежно оспореният положителен факт на заплащане в брой на сумата от 37 лв., в приложението към протокола не са посочени събраните доказателства, въз основа на който той е удостоверен. В тази си част протоколът не е съобразен с изискванията за форма съгласно чл. 50, ал. 2, т. 9 от ДОПК, поради което и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверения в него факт на плащане. Съобразно приложения формуляр "Поръчка № 00836", на 04.07.11 г. в сервиза за ремонтни работи на "ЕФФЕКТ" ООД е поръчано наковаване съединители при договорена единична цена в размер на 37 лв. Поръчката е изпълнена на 04.07.11 г., но съответният клиент не е положил своя подпис за приемане на изработеното и за заплащане на договореното възнаграждение. За да се приеме, че с издаването на стокова разписка е осъществено твърдяното нарушение, от страна на АНО следва да се докаже, че между търговеца и получателя е налице плащане в брой, каквито доказателства, въпреки дадените от първоинстанционния съд указания, не са представени. Независимо от представената на органа по приходите контролна лента, липсва анализ на цялата предоставена информация, с оглед възможността за извършено и документирано плащане на процесната сума в период, след издаване на стокова разписка. Съобразно чл. 266 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да заплати възнаграждение не при поръчване на съответната услуга, а след приемането на извършената работа. При неустановеност на правнорелевантният факт на плащане на сумата от 37 лв. на 04.07.11 г. първоинстанционният съдът е приел, че за "ЕФФЕКТ" ООД не е възникнало задължението за издаване на фискална касова бележка, респективно, че той не е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Ето защо, по отношение на "ЕФФЕКТ" ООД не са били налице предпоставките за приложението на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, поради което административният орган като е приел обратното и е издал процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка, е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразен административен акт, който следвало да се отмени. Законосъобразни са и другите изводи на съда, за липсата на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, каквито се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни за запечатването на обекта, с конкретни обстоятелства, а не с посочване на основните принципи, на които се основава налагането на ПАМ. При това положение, решаващият съд е бил лишен от възможността за преценка доколко административният орган е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона. С оглед на изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение