Решение № 15218 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2016 г.

Решение № 15218 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1927 от 24.10.2016 г. по адм. дело № 1009 по описа за 2014 г. на Административен съд П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 131303753/06.12.2013 г., издаден от С. И. Ш. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и П. Х. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП П., в обжалваната и потвърдена част с Решение № 222 от 04.03.2014 г. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което изцяло да се потвърди РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът - Н. С. Т. от гр. П., не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Ревизионен акт № 131303753/06.12.2013 г., издаден от С. И. Ш. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и П. Х. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП П., в обжалваната и потвърдена част с Решение № 222 от 04.03.2014 г. С РА в обжалваната по съдебен ред част спрямо Н. С. Т. за установени задължения - допълнително е начислен ДДС, ведно с лихви, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., ведно с лихви, ЗОВ и ДОО за 2007 г., 2008 г., 2009 и 2010 г. ведно с лихви. За да прогласи РА за нищожен съдът е приел, че същият е издаден при спазване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но в нарушение на чл. 118, ал. 2 от с. к., т. к. единият издател на акта не е сред лимитативно посочените експертни длъжности по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Решението е неправилно. Мотивите на административния съд, че ревизионният акт е нищожен, тъй като е издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са неправилни. Същите са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Въпросът, с който е инициирано образуване на соченото тълкувателно дело е бил: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В новата редакция на разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК (действаща и към настоящия момент) императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК (отменена към настоящият момент). В случай, че е налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. С оглед изложеното, основателни са доводите на касатора, че процесният РА не е нищожен, предвид издаването му от компетентен орган. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,