Решение № 7431 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2012 г.

Решение № 7431 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Яни Христов Климентов от гр. Враца, срещу решение № 36/14.12.2011 г., постановено по адм. д. № 462/2011 г. на Административен съд - гр. Враца, като в нея се твърдят доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-СЗР-190/10.06.2011 г. на н-к РДНСК, Северозападен район. Производството по делото е образувано и по частна жалба на Владимир Иванов Кунов от гр. Враца, срещу определение от 10.01.2012 г., постановено по същото дело, с което е осъден да заплати на РДНСК, Северозападен район 150 лв, представляващи разноски по делото. Изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът, н-к РДНСК, Северозападен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на двете жалби. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че и двете жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. По касационната жалба: Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като преди всичко извърши проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че то е недопустимо по отношение на касационния жалбоподател. С обжалваното решение Административен съд - гр. Враца, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Владимир Иванов Кунов срещу Заповед № ДК-02-СЗР-190/10.06.2011 г. на н-к РДНСК, Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "пристройка към склад", находящ се в поземлен имот 000746, м. "Шаровитица", землище гр. Враца. В диспозитива на заповедта като адресат на същата, е посочен Владимир Иванов Кунов като негов извършител, т. е. той единствено е задължен след влизането й в сила, да премахне незаконния строеж. С оглед на това страни в съдебно-административното производство по оспорването на заповедта за премахване на незаконния строеж, са административният орган и адресата й Владимир Иванов Кунов, който я оспорва, като други заинтересувани страни няма. С оглед на това в съдебното производство по оспорването на заповедта от адресата й, неправилно е конституиран като заинтересувано лице касационния жалбоподател Яни Христов Климентов, който не е страна в производството по издаване на заповедта, както и не е неин адресат, независимо, че претендира, че е собственик на имота, върху който е извършено незаконното строителство. В тази връзка е без значение каква кореспонденция е водена от РДНК с него, след като в заповедта той не е посочен като адресат и поради това той не е задължен да премахва незаконния строеж. Съдът следи служебно за правилното конституиране на страните, включително и в касационната инстанция. При наличието на незаконосъобразно конституирана страна, както е в случая, постановеното решението спрямо нея се явява недопустимо. Тази констатация касационната инстанция прави служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, независимо, че е по подадена допустима касационна жалба, тъй като жалбоподателят, като участвувала страна пред първоинстанционния съд има право да обжалва решението. Като се има предвид гореизложеното решението, постановено по отношение на касационния жалбоподател, е недопустимо и следва да се обезсили. По частната жалба: Първоинстанционният съд правилно е постановил определението, с което жалбоподателят Владимир Иванов Кунов е осъден да заплати на РДНСК, Северозападен район, юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното предвидено такова от 150 лв. по посочения от съда нормативен акт. РДНСК, Северозападен район, е представлявана по делото по оспорването на издадената заповед пред съда от юрисконсулт, с редовно пълномощно за това, приложено на л. 73 от делото, който е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно, преди приключване на устните състезания. След като съдът не се е произнесъл по това искане, искането по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК, е предявено в срок и поради това съдът е постановил законосъобразно определение, присъждайки 150 лв, съгласно чл. 143, ал. 3 и 4 АПК. Определението като законосъобразно постановено следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 209, т. 2 и чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК