Решение № 50232 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3398/2022 г.

Решение № 50232 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3398/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 307, ал. 2, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 923/31.01.2022 г. на С. М. Н., представляван от адв. К. Х., срещу влязлото в сила на 30.07.2021 г. решение № 62785/10.03.2020 г. постановено по гр. д. № 48928/2019 г. на Софийския районен съд. В молбата са изложени доводи, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решението, тъй като вследствие допуснати нарушения при връчването на съобщенията е нарушено правото на участие на молителя в производството. Ответната страна - "Топлофикация София" ЕАД, чрез юрисконсулт И. М., поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира същата за неоснователна, предвид следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая, производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на "Топлофикация София" ЕАД срещу молителя С. Н. Препис от нея, заедно с приложенията, са му връчени лично на 4.11.2019 г. на вписания в регистъра като настоящ адрес - [населено място], [улица]. В депозирания отговор на исковата молба молителят изрично е посочил този адрес като съдебен адрес за връчване на съдебните книжа. В молба с вх. № 5025270/13.02.2020 г. (л. 74 от делото на СРС) ответникът отново е посочил адреса в [населено място] като негов съдебен адрес. Съобщението заедно с препис от постановеното първоинстанционно решение е изпратен на съдебния (и настоящ) адрес на ответника, но съобщението е върнато в цялост с отразени данни от длъжностното лице по призоваването, че адресът е посетен три пъти в рамките на месец – 13.05.2021 г, 29.05.2021 г. и 15.06.2021 г., но адресатът не е открит на адреса за връчване на книжата. Видно от датите, едно от посещенията е в неприсъствен ден – 29.05.2021 г. (събота). Съобщение и препис от решението са изпратени и на вписания в регистъра постоянен адрес на молителя - [населено място], [жк]. От там съобщението също е върнато в цялост с отразени данни от длъжностното лице по призоваването, че адресът е посетен на 28.04.2021 г., 9.05.2021 г. и 27.05.2021 г., но не е намерен ответникът или друго лице да получи съобщението, като едно от посещенията е в неприсъствен ден – 9.05.2021 г. (неделя). Невъзможността ответникът да бъде намерен на постоянния си адрес е констатирано по правилата на чл. 47, ал. 1, изр. 3 ГПК, с оглед на което съдът е разпоредил да се извърши връчване на уведомление чрез залепване с указания, че в двуседмичен срок страната следва да се яви в канцеларията на Софийския районен съд за получаване на съобщението с книжата по гр. д. № 48928/2019 г. Това е сторено на 27.05.2021 г. на адреса на ответника в [населено място], [жк], ет., като призовкарят е отбелязал, че уведомлението е залепено на входната врата на блока, която е само една и екземпляр е пуснат в пощенската кутия на апартамента. На 16.06.2021 г. уведомление е залепено и на посочения по делото съдебен адрес в [населено място], [улица], като е отбелязано, че уведомлението е залепено на входната врата и няма пощенска кутия. В указания двуседмичен срок ответникът не е явил в канцеларията на Софийския районен съд за получаване на съобщението и книжата, поради което съдът е приел, че връчването е редовно. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Правото на участие на едно лице в исковия процес се гарантира от разпоредбите на ГПК, обезпечаващи участието на страните в процеса и възможността за упражняване на процесуалните им права в рамките на осъществяваната защита като ищец или ответник по делото. Нарушенията на правилата от тази категория, дължащи се на процесуалното поведение на съда и довели до лишаване или ограничаване правото на участие и на защита на страната в процеса, са релевантни за фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, довели до опорочаване на процедурата по призоваването и уведомяването на страната за постановеното решение, респ. до препятстване правото й на участие по делото. Съгласно чл. 38, ал. 1 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. В случая като адрес за връчване на съдебни книжа в отговора на исковата молба и в молбата с вх. № 5025270/13.02.2020 г. молителят изрично е посочил настоящия си адрес в [населено място]. Този адрес е съдебен адрес в производството по смисъла на чл. 38, ал. 1 ГПК и всички съобщения и връчвания на книжа на страната е следвало да се извършват на него, както е направено в случая. Отделно, съдът е търсил и извършил връчване и на вписания в регистъра постоянен адрес на молителя. След като страната изрично е посочила съдебен адрес по делото, съдът не е бил длъжен да издирва и връчва съобщението и преписа от постановеното решение и на служебния адрес на молителя, а и такъв не е посочван от него. Неоснователно молителят твърди, че връчването е нередовно, тъй като не е посочен конкретния час, в който адресите са посетени. Разпоредбата на чл. 47 ГПК не съдържа изискване за отбелязване от връчителя на точен час на посещенията на адреса на страната. Процесуалните действия на съда, касаещи спазването на установените правила, гарантиращи правото на участие и правото на защита на ответната страна в процеса, са в съответствие със закона и неоснователни се явяват релевираните доводи за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по молбата за отмяна - "Топлофикация София" ЕАД, юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 923/31.01.2022 г. на С. М. Н., представляван от адв. К. Х., за отмяна на влязлото в сила решение № 62785 от 10.03.2020 г. постановено по гр. д. № 48928/2019 г. на Софийския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. ОСЪЖДА С. М. Н., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК[ЕИК], разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лв. Решението е окончателно.