Решение № 8339 от 8.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Варна чрез гл. юрк. А. Петракиева обжалва решение 316/02.11.2020 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело 213/2020 г., с което е отменен ревизионен акт Р-03000319004605-091-001/03.02.2020 г., поправен с ревизионен акт П-03000820023375-003-001/12.02.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на процесуалния и материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на съда реалност на спорните доставки по договор за наем. Счита, че съдът е преценил свидетелските показания на св. С. Ганчев, без да отчете неговата заинтересованост с оглед работата му по трудов договор за дружеството жалбоподател. Твърди, че не кореспондира с доказателствата по делото изводът, че в наетия имот в град София са провеждани срещи между съдружници в дружеството и адвокатите му. Позовава се на отчетите в командировъчните заповеди на С. Ганчев, В. Зеленченко и адв. Б. Каменова. Като необосновани се оспорват и изводите на съда, че от представените в ревизионното производство доказателства е установено използването на наетия имот за срещи на Съвета на директорите. Цялата дейност на ревизираното дружество през процесните периоди е съсредоточена в гр. Добрич, а наемането на апартамент в гр. София е извън всяка икономическа логика. Касаторът счита, че нито в хода на ревизията, нито при съдебното обжалване са ангажирани доказателства за реалното използване на наетия от Терин ЕООД недвижим имот. По отношение на фактура 504/31.08.2017 г. сочи и допълнително основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Фактурираните разходи за консумативи в размер на 6 867.22 лева и ДДС 1 713.44 лева касаят разходи, извършени през периодите от 2007 г. до 2017 г. В тази връзка излага съображения, че в случая се касае за доставка с периодично изпълнение, данъчното събитие по която настъпва в хипотезата на чл.25, ал. 4 ЗДДС на датата, на която плащането е станало дължимо. Това се отнася и за доставките консумативните разходи на наетия имот като съпътстващи наема доставки. На това основание счита, че за д.п. м.08.2017 г. следва да бъде признат данъчен кредит само за разходите за ел. енергия, топлофикация и вода за същия период, които са в общ размер на 94.39 лева, а дружеството неправомерно е приспаднало данъчен кредит в размер на 1 316.64 лева по посочената фактура. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Пътно строителство" АД, гр. Добрич чрез адвокат Б. Каменова от Адвокатско дружество Каменова и Димова, град Варна оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 29.12.2020 г. Претендира разноски. От директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град Варна, чрез гл.юрк. Х. Маринова е подадена и частна жалба против определение 373/22.12.2020 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело 213/2020 г., с което е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. В частната жалба са изложени доводи за наличие на предвидените в закона основания, при които независимо от изхода на спора, разноските за съдебното производство следва да бъдат възложени на Пътно строителство АД. Искането е за отмяна на определението. "Пътно строителство" АД, гр. Добрич, чрез адв. Б. Каменова оспорва частната жалбата и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 28.01.2021 г. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорения ревизионен акт на "Пътно строителство" АД, гр. Добрич са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 6 414.76 лева за данъчни периоди м.12.2012, г. м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2014 г., м.03.2016 г., м.08.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г. м.09.2018 г., м.10.2018 г. и м.11.2018 г. резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 849.17 лева и съответните лихви от 1 565.59 лева по фактури, издадени от "Терин" ЕООД с предмет наем на недвижим имот /с включени разходи за консумативи/. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 ДОПК и е подписан като електронен документ с квалифицирани електронни подписи съгласно ЗЕДЕУУ. За да отмени установените задължения е обосновал извод, че е доказано реалното осъществяване на спорните доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС и използването им в стопанската дейност на ревизираното лице. От фактическа страна съдът е установил, че на 01.08.2007 г. е сключен договор за наем между "Терин" ЕООД, наемодател и "Пътно строителство" АД, наемател, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя възмездно временното ползване на недвижим имот, находящ се в гр. София, [адрес] за нуждите на офис. Дружеството - наемодател е придобило правото на собственост върху имота с договор за покупко продажба, сключен с нотариален акт 166/2006 г. с цел да го ползва като офис. Установено е, че имотът е заведен като актив в счетоводството на наемодателя в годината на придобиване и е отдаден под наем без обзавеждане. "Пътно строителство" АД е закупило обзавеждане за имота, което е заведено като актив в счетоводството му. Партидите за ел. енергия, топлинна енергия и вода за имота, са на името на "Терин" ЕООД. Дружеството наемодател е издавало фактури за дължимия месечен наем, част от които са и процесните фактури, като е префактурирало консумативните разходи. Фактурите са отразени в счетоводството на двете страни и в отчетните регистри по ЗДДС. Наемателят е заплащал наема и фактурираните разходи за използване на имота по банков път, като е отразял разхода по счетоводна сметка 614 разходи за управление. Първоначалната договорена наемна цена е била в размер на 1000 лева месечно без ДДС. С анекс от 01.05.2010 г. е увеличена на 1 300 лева месечно без ДДС. Тази цена е посочена в издадените фактури и в сключения договор за наем от 01.09.2017 г., с който страните са се уговорили ползването на недвижимия имот да е за срок от 10 години от датата на подписването му. От доказателствата по делото съдът е установил, че на 26.09.2012 г. ревизираното дружество е придобило правото на собственост върху друг недвижим имот апартамент в град София, [адрес] и е отдало под наем този имот на Ен Пи Си ЕООД с договор от 10.10.2012 г. срещу месечен наем в размер на 600 лева. Съдът в мотивите си е посочил материалноправните предпоставки по чл. 68, чл. 69 и чл. 71, т.1 ЗДДС за възникване и надлежно упражняване на правото на приспадане и е приел, че спорът в конкретния случай е относно използването на наетия имот за целите на облагаемата дейност на Пътно строителство АД. Предвид наличието на друг собствен недвижим имот в град София, ревизиращите органи по приходите са приели, че наетият от Терин ЕООД имот на [адрес] не се използва за облагаемата дейност на ревизираното лице, поради което не е изпълнено условието по чл. 69, ал.1 ЗДДС. Решаващият орган е посочил друго основание за непризнаване правото на приспадане липсата на доказателства за реално получена услуга от Пътно строителство АД, поради което данъкът е начислен без основание. От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел за доказана необходимостта от ползване на имот, с местонахождение в близост до АПИ във връзка с основната дейност на ревизираното дружество. От показанията на св. Ганчев и писмените доказателства за командироване на изпълнителния директор и адв. Каменова до гр. София е установено, че имотът е ползван за срещи с адвокати. От писмените доказателства представени при ревизията е установено, че наетия имот е ползван за срещи на Съвета на директорите, като за датите на срещите са налице и доказателства за командироване на членовете му от гр. Добрич. Решението е правилно постановено. Не са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт. Правилно е прието, че предмет на спорните доставки са услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС наем на недвижим имот. Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му заплати определена цена. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че предметът на договора за наем е изпълнен. "Пътно строителство" АД ползва недвижим имот срещу плащане на наемната цена по банков път по силата на договор от наем, сключен с "Терин" ЕООД. Правилно съдът е приел, че ползването на имота се потвърждава от всички събрани писмени и гласни доказателства. Съдът не е допуснал нарушение при преценката на свидетелските показания, като в съответствие с чл. 172 ГПК ги е ценил във връзкас останалите доказателства по делото. Доказана е и другата предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит използването на наетия недвижим имот за облагаемата дейност на наемателя. За това свидетелстват както представените протоколи от заседания на Съвета на директорите, така и данните за командироване на изпълнителния директор и адвокат на дружеството. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени предпоставките за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Терин" ЕООД. Неоснователно е и възражението във връзка с фактурираните консумативни разходи за минали периоди през м.08.2017 г. В този случай правото на данъчен кредит е упражнено в данъчния период, в който получателят по доставката е получил фактура за разходите. За несвоевременното издаване на фактура законът предвижда административнонаказателна отговорност на доставчика, но това не е основание за отказ на правото на приспадане. Частната жалба е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Съгласно чл. 161, ал. 3 ДОПК в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. В обжалваното определение съдът е изложил подробни съображения защо не са налице предпоставките на посочената норма, които се споделят напълно и не следва да се повтарят. Същественото е, че изводите за признаване на правото на приспадане се основават преди всичко на доказателствата, събрани в хода на ревизията. Определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 840 лева платено по банков път адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,