Решение № 932 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2006 г.

Решение № 932 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от "Н" КД, представлявано от управителя Л. Н., против решението на Софийски градски съд, постановено на 21.06.2006 г. по гр. д. № 4505/04 г. Доводите са за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответникът по касация М. П. К. в писмено възражение оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 15.07.2004 г. по гр. д. № 000202/04 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от М. К. против "Н" КД обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като е отменена заповед № 14-А/ 15.10.2002 г. на управителя на командитното дружество, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е прекратен трудовият договор с ищеца, същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност "оперативен мениджър" и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 13 368 лв. за времето от 19.10.2002 г. до 19.04.2003 г. през което е останал без работа поради незаконното уволнение. Прието е, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор е немотивирана. Въззивното решение е необосновано и незаконосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил ограничено отговорен съдружник в дружеството. На 1.08.2001 г. в качеството си на управител на дружеството е сключил със себе си трудов договор за длъжността "оперативен мениджър", която е идентична с длъжността "управител". Установено е също, че с решение от 10.10.2002 г. на общото събрание на "Н" КД е ищецът М е бил освободен от длъжност управител. При така установените факти по делото въззивният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че между страните е била налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността управител. Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението. Съществена характеристика на този договор е равнопоставеността на субектите. Като представител на дружеството управителят има функциите на работодател, а не на работник. Представения по делото договор, макар и наречен трудов, не може да обоснове друг извод. С него само са конкретизирани някои от правата на управителя - размера на възнаграждението, начина на плащането му, размера на платения годишен отпуск, без това да превръща създаденото правоотношение в трудово. Визираните в КТ ред и основания за прекратяване на трудовите договори са неприложими към реда за освобождаване на управителя. Извън обективните прекратителни основания, които действуват по силата на самия факт, управителят на дружеството се освобождава от длъжност по негово искане или по решение на органа, който го е избрал. В случая ищецът е бил освободен от длъжността управител с решение на Общото събрание на дружеството от 10.02.2002 г. Издадената заповед за освобождаването му от длъжност на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е без предмет, тъй като н нея е прекратено несъществуващо трудово правоотношение. По тези съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените от М. К. против "Н" КД обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, бъдат отхвърлени като неоснователни. Водим от гореизложеното съдът