Решение № 9983 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2016 г.

Решение № 9983 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 71 от 1.04.2016 г. по адм. дело № 546/2015 г. по описа на Административния съд - С. З. в частта, в която е осъдена да заплати на Т. И. В. обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест-Казанлък, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия за периода 15.02.2012 г. - 4.05.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2014 г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено изцяло или частично в осъдителната част. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от исковата претенция за първата инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението се обжалва и от Т. И. В. в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 40 290 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поискано е да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е основателна, а тази на Т. И. В. - неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - С. З. е образувано по исковата молба на Т. И. В. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". С нея са предявени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствения арест - Казанлък, за периода 15.02.2012 г. - 4.05.2012 г., ведно със законната лихва датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както следва: 3160 лева за неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в А.-К., при престоя на ищеца; 5530 лева за лишаването на ищеца от достъп до санитарен възел; 9480 лева за неосигуряване на престой на открито в Ареста - Казанлък; 15 800 лева за нарушение на чл. 241 ЗИНЗС; 6320 лева за претърпяно от ищеца унижение при престоя му в Ареста- Казанлък за периода 15.02.2012 г. - 4.05.2012 г. С решение от 21.12.2015 г. по адм. дело № 15770/2014 г. по описа на Върховния административен съд постановеното по делото решение от 29.09.2014 г. по адм. дело № 72/2014 г. по описа на Административния съд-С. З. било отменено и делото - върнато за ново разглеждане с указания, че предявените от Т. В. искове неправилно са били разгледани поотделно, тъй като неизпълнението на отделни задължения на администрацията не В изпълнение на указанията на горната инстанция административният съд приел, че въпреки отделно формулираните претенции, е предявен един иск, общо за сумата 40 290 лева, за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на законови задължения, възложени на администрацията на А.-К. в периода 15.02.2012 г. - 4.05.2012 г. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства административният съд установил, че Т. И. В. бил задържан за 72 часа на 15.02.2012 г. и приведен в Следствения арест - Казанлък с постановление на прокурор от Районна прокуратура - Казанлък. Ищецът пребивавал в ареста до 4.05.2012 г., когато е бил приведен в Затвора - С. З.. От приложените по делото доказателства е установено, че през периода на задържане Вълев е бил настанен в килии № 8, 7 и 4 на Ареста - Казанлък. Арестът разполагал със 7 килии, с общо 14 легла, снабдени с масичка и химическа тоалетна. Налично било едно общо санитарно помещение, с мивка и душ, като осветлението било с индиректна дневна светлина през прозорец над вратата на всяка килия, насочен към коридора. Коридорът бил снабден с прозорец и изкуствена светлина. Престоят на открито е бил провеждан в коридора на ареста поединично. Санитарният възел се е ползвал по график, през времето, определено за личен тоалет. Извън това време, достъп се осигурявал винаги при поискване от задържаните лица. От разпитаните двама свидетели по делото е установено, че по време на задържането Т. В. спал на земята, защото в килията е имало само две единични легла, а той е бил четвъртият настанен. Завивките, които ползвал, били скъсани. За посещение на тоалетна извеждали арестантите 3 пъти дневно, а веднъж седмично - за посещение на баня. Тъй като в килиите нямало санитарен възел, задържаните ползвали кофи. В килиите нямало пряка слънчева светлина. Арестантите не били извеждани всеки ден извън килиите. От разпитът на надзирател в Следствения арест- Казанлък е било установено, че утвърденият ред за достъп до санитарния възел включва задължителен сутрешен, обеден и вечерен тоалет и при поискване - най-късно до 22 ч., като след това до 6 часа сутринта килиите се затваряли по инструкция на началника на ареста. Почистването на килиите се извършвало от самите задържани. Свидетелят заявил, че не е възможно в една килия да има повече задържани лица от отбелязаната в дневника за разпределение по килии бройка и не си спомня в една килия да е имало по 4 или 5 лица. В килиите имало по две лица, като трето лице се настанявало само при изрично негово искане. Свидетелят посочил, че площта на килиите била около 7 кв м. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът изискал справка от кмета на село Х., община Казанлък, за условията, при които е живял Т. И. В. преди задържането му. От тази справка е установено, че ищецът няма адресна регистрация в селото, а имотът му не е поддържан, няма вътрешен санитарен възел, водопровод, канализация и електрификация. Въз основа на събраните доказателства, административният съд направил констатации, че площта на помещенията в Следствения арест - Казанлък, в които бил настанен ищецът, не отговаря на стандартните изисквания за необходимата за едно лице площ. Килиите не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, поради което през нощта, когато се заключвали, задържаните били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи. Липсвала достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Според административният съд, неблагоприятните битови условия в следствения арест причинили на ищеца неимуществени вреди. Неудобствата, причинени на В., надхвърляли обичайните, свързани със задържането, поради което довели до страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за него, надвишаващи неизбежното ниво на неудобства, свързани със задържането. Административният съд приел, че понесените страдания от Вълев при пребиваването му в следствения арест, следва да бъдат квалифицирани като унижение на човешкото достойнство и изтезание. За причинените на ищеца неимуществени вреди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" била осъдена да заплати на ищеца обезщетение по справедливост в размер на 1000 лева за периода 15.02.2012 г. - 4.05.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2014 г. до окончателното изплащане. Съдът отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 40 290 лева за периода 15.02.2012 г. - 4.05.2012 г. като неоснователна, но отказал да присъди разноски на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", позовавайки се на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил съответен на закона извод за наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Т. В.. Установено е било незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника за подобряване на условията в Следствения арест-Казанлък, така че килиите да бъдат снабдени със санитарен възел и течаща вода. Същевременно следва да се отбележи, че съдът не е съобразил всички, установени по делото факти, поради което е присъдил несъразмерно на понесените от Т. В. вреди обезщетение. Административният съд не е имал основание да приеме, че жилищната площ в ареста е била недостатъчна в течение на целия престой на ищеца. Ищецът не ангажирал доказателства, дори и не направил твърдения в кои помещения е бил настанен в следствения арест. Посочил е, че в килията е бил заедно с други трима задържани, което е опровергано от показанията на свидетеля Михов и от данните, отразени в дневника за разпределение по килии и справката за средната населеност на ареста за исковия период. Разпитаните по искане на ищеца свидетели заявяват, че той делил килия с още три лица и спал на пода десет дни. Не би могло да се счете, че липсата на престой на открито е неизпълнение на задължения на администрацията на следствения арест. При проектирането на арестантските помещения не е предвидена площ на открито. Следственият арест се различава от местата за лишаване от свобода, към които е предвидена прилежаща площ за престой на открито. Административният съд не е отчел и липсата на ангажирани от ищеца доказателства за отражението, което условията в ареста са имали върху неговото емоционално състояние. При това положение съдът е следвало да приложи минимален оценъчен стандарт, приемайки, че всяко лице, поставено при такива условия, би се чувствало потиснато. Незаконосъобразна е и преценката на съда, че ищецът е бил подложен на изтезание. Условията в ареста въобще не са до такава степен неблагоприятни, за да се направи извод, че ищецът е бил подложен на жестоко отношение. Той е преживял неудобства, които не могат да се определят като изтезание. След като някои от твърденията на ищеца са били опровергани или недоказани, както и предвид краткото време, през което е търпял неудобства, следва да се приеме, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за вреди е уважен за разликата над 400 лева до присъдения размер от 1000 лева. Поради това, решението следва да се отмени за разликата над сумата 400 лева до присъдения размер от 1000 лева, ведно със законната лихва и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли в тази част. В частта, в която предявеният от Т. И. В. иск е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 40 290 лева, решението е постановено при отсъствието на съществени процесуални нарушение и съответства на материалния закон. При отсъствието на доказателства за накърняване на физическото и психическото здраве на задържания, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия, съдът не е имал основание да присъди по-високо обезщетение. Касационната инстанция не споделя разбирането на първоинстанционния съд, че на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не се дължи юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на исковите претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не се отклонява от уредбата на разноските, предвидена в чл. 143 АПК, поради което ответната страна има право на разноски при частично отхвърляне на иска. С оглед на фактическата и правна сложност на делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд