Решение № 5474 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2015 г.

Решение № 5474 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Л. З." ЕООД, подадена чрез адв. Д. срещу решение № 2515 от 4.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1933/2014 г. по описа на Административен съд - В. С обжалваното решение на АС - В. е отхвърлена жалбата на "Л. З." ЕООД против решение към ЕАД № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г. с изх. № 32-37778/25.04.2014 г, на началника на МП "В.-Запад", с което на основание чл. 78 от МК, чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от Регламент № 2913/92/ и 54 от ЗДДС, чл. § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 37 876.89 лв. С решението са присъдени и разноски на МП "В.-Запад" в размер на 1502.47 лв., преставляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, произнасяне по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - МП "В.-Запад", формулира чрез ст. юрисконсулт Ш., в писмено становище съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на АС - В., както и да бъдат присъдени разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на дружеството против решение към ЕАД № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г., с което е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 37 876.89 лв. Първоинстанционният съд е посочил установената от него фактическа обстановка по спора: Осъществен внос от "Л. З." ЕООД на сурово кашу от Индия, за който е подаден посоченият по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление", в това число доказателствата, представени с ЕАД; направеното запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на Индия по повод на възникнало съмнение относно достоверността на представената фактура от вносителя "Л. З." ЕООД и получената информация от проверката, издаденото митническо решение за извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са определени за вземане под отчет на допълнителни държавни вземания - ДДС. Първоинстанционният съд е конкретизирал основния спорен въпрос между страните - каква е митническата стойност на стоките, внесени по ЕАД № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г. За да отговори на него, административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно облагаемата митническа стойност. На база на тълкуване на тези разпоредби съдът е приел, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на вноса, е различна от декларираната и конкретно, че тя е тази по документите, представени пред износната митница - 122 850 щ. д. Отбелязано е, че в оспорваното решение митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките е тази, посочена в представените с отговора на индийската митническа администрация документи, фактура, износна митническа декларация и банков суифт. Съдът е приел, че в производството по последваща проверка на декларацията, митническите органи са събрали достатъчно доказателства в подкрепа на извода, че посочената в износната декларация стойност е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Приел е, че приложените към отговора писмени документи - документ за износ, доклад за проверка, документ за износ, фактура от 06.01.2012 г. за 700 кашона ядки индийско кашу, с нетно тегло 15876 кг на стойност 122 850 щ. д., приложение |||, приложение 22А, банков сертификат за износ и реализиране за сумата от 122 850 щ. д., с цитиран износен документ 7006783 6.01.2012 г. и фактура ECI/782011-12/13.01.2012 г. и товарителница, преценени в съвкупност съдържат достатъчно данни, че извършеното плащане на стоката по процесната ЕАД е в по-висок размер, а именно - 122 850 щ. д. Посочено е в решението, че наличието на износна митническа декларация, в която е посочена различна стойност на стоката от тази, която е декларирана в ЕАД № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г. не може да се приеме безспорно като доказателство, че това е действителната реално платена и договорена цена между страните по сделката. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническия орган е да докаже, че действителната стойност на стоката, посочена от износителя е реално договорената стойност. В случая съдът е приел, че митническият орган е направил преценката си не само въз основа на един частен документ, а на множество такива, съдържащи идентични данни относно фирма изпращач и получател, вида и количеството на стоката, извършен превоз и на представения банков сертификат за износ. С оглед на цитираните аргументи административният съд е отхвърлил жалбата против процесното митническо решение като неоснователна. Решение е неправилно. С оглед установената фактическа обстановка, спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали установените факти и обстоятелства дават основание за извършване на корекция на декларираната митническа стойност на внесените с процесния ЕАД стока и определяне в резултат на това на допълнителни държавни вземания. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т.е. че митническата стойност на стоките, предмет на процесния внос е различна от декларираната и конкретно, че е тази по документите, представени пред износната митница. Според решението към ЕАД, с което е извършена корекция на декларираната митническа стойност, митническите органи са приели, че митническата стойност на стоката, е тази, посочена в митническата декларация за износ, представена пред индийските митнически власти, а именно: 122 850 щ. д. Регламентът, обосновава се съдът, не предвижда правило за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа. Въпреки, че в оспореното решение не е посочено изрично правилото, по което е определена новата митническа стойност, от констатациите извършени при последващата проверка може да се приеме, че е приложено правилото по чл. 29, § 1 от Регламента. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорената им стойност, а именно платената действително или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. "а" - "г" от ЗМ. В случая от съдържанието на банковия сертификат се установява, че е проверена от банката фактура с № ECI/78 2011-12 от 13.01.2012, но същевременно изпратената от Индия фактура за 122 850 щ. д. е без номер и е от дата 6.01.2012 г. Фактура с № ECI/78 2011-12 от 13.01.2012 г. за 122 850 щ. д. по делото не се съдържа. Същевременно, от експертизата е установено, че от вносителя "Л. З." ЕООД е извършено плащане единствено на посочената във вносната митническа декларация цена на стоката. Заключението на експерта е изготвено въз основа на доказателствата по делото и след извършване на относимите справки по банковите сметки на дружеството, поради което основателно е кредитирано от съда. По изложените съображения според настоящата инстанция в случая не е доказано наличието на основание за определяне на по-висока митническа стойност, и съответно оспореният акт, с който е направено това се явява незаконосъобразен. Според настоящата инстанция доказателства, обосноваващи този извод не са събрани, както в административното, така и в съдебното производство, въпреки дадените указания за доказателствената тежест. Твърдението, че именно това е митническата стойност се обосновава само с проверката и постъпилия отговор от митническата администрация на Индия по линия на международното сътрудничество. Действително отговорът на митнически власти на Индия представлява официален документ, но в него никъде не се посочва, че фактурата, представена при митническото деклариране на стоката от вносителя е неистинска, а само се обръща внимание, че е налице несъответствие в стойностите на двете фактури. Освен проверката по линия на международното сътрудничество, митническите органи не са извършили никакви други действия за изследване на въпроса коя е действителната митническа стойност, а само на база декларираните стойности при износа са приели, че фактурата при вноса не удостоверява действителната митническа стойност, който извод е немотивиран, поради което извършената корекция на декларираната митническа стойност се явява незаконосъобразна. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от проверката и отговора на митническата администрация не се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до противоположния правен извод административният съд е постановил неправилно съдебно решение, подлежащо на отмяна на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно решението на началника на МП "В.-Запад". При този изход на делото на касатора следва да се присъдят претендираните и направени разноски, за които е представил доказателства, в размер на 3625 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение