Решение № 12744 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2009 г.

Решение № 12744 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 АПК. Образувано е по жалба на Мохамед Зияд Муса - палестинец без гражданство, против решение № 80 от 06.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - председателят на ДАБ при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Мохамед Муса е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материално-правните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От проведените с кандидата три интервюта се установява, че същият е напуснал Сирия легално, като преминавайки през Турция, нелегално е влязъл в Република България на 22.07.2008 г. В изложената бежанска история се твърди, че кандидатът няма никакви проблеми в държавата по произход, но се стреми към получаване на закрила с цел установяването на него и семейството му в Германия, където живее и работи неговия баща. Първоначално поддържаната бежанска история относно иракският му произход и заплахи спрямо него и семейството му в Ирак е отречена от самия жалбоподател. С оглед на така изложената бежанска история и установените по делото факти, че е налице доброволно напускане на държавата по произход - Сирия, където жалбоподателят се е ползвал от закрилата на националните власти, то не може да се обоснове наличие на нито една от хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ респ. на право на закрила. Международната закрила под формата на статут на бежанец или хуманитарен статут не допуска като основание за предоставянето й стремежа на пълнолетно лице да получи помощ от една държава, за да може да отиде в трета страна, където да се установи при свой родител без значение от гражданският му статус. С оглед твърденията за приложимост на чл. 1 D от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. респ. за приложимост на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, следва да се отбележи, че тази разпоредба няма предвид доброволно отказване от закрилата или помощ, предоставяна от органи и организации на ООН. В случай на доброволно напускане на държавата по произход от страна на кандидата, какъвто е й настоящия, молбата за предоставяне на закрила под формата на статут на бежанец или на хуманитарен статут, може да се упражни на общо основание при наличие на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, каквито в случая, както правилно е приел административния орган не са налице. По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,