Решение № 4955 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7105/2014 г.

Решение № 4955 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7105/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Болкан Индъстрис България" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Георги Стойчев срещу Решение № 1918 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 7215/2013 г. по описа на Административен съд София град, Iотделение, 43 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Болкан Индъстрис България" ЕООД срещу Ревизионен акт № 2021206455 от 14.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 921 от 23.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП София. В касационната жалба се поддържат твърдения, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно не е отчел наличието на съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, които опорочават издадения РА. В допълнение излага подробни съображения за липсата на доказателства, събрани от ревизиращите органи, които да обосноват извода за наличие на материалноправно основание за отказ за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1355 от 21.07.2011 г., издадена от "Тектоника 5" ЕООД. Иска се отмяната на решението заедно с отмяна на РА. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Василев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № 2021206455 от 14.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на "Болкан индъстрис България" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1355 от 21.07.2011 г., издадена от "Тектоника 5" ЕООД с предмет - "аванс по борсов договор № 606 от 21.07.2011 г., с ДО 462 000 лева и ДДС в размер на 92 400 лева." За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е разгледал задълбочено изложените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на ревизионното производство и ги е отхвърлил като неоснователни. Относно приложението на материалния закон АССГ е изследвал предпоставките по чл. 25, ал. 6 и ал. 7 ЗДДС, във връзка с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС и е обосновавал извода за липса на осъществена последваща облагаема доставка във връзка с процесната фактура, издадена от "Тектоника 5" ЕООД с предмет - аванс по борсов договор. Съдът е приел, че авансовото плащане не може да бъде разглеждано изолирано, а винаги във връзка с извършена облагаема доставка, като в процесния случай липсват доказателства за осъществяването на доставка на стоки от посочения доставчик в полза на ревизираното лице. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба за допуснати от ревизиращите органи съществени процесуални нарушения. За да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е необходимо да се нарушава правото на защита на ревизираното лице, респ. когато се създава вероятност на неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото или отказано от него субективно право, т. е. само такова нарушение, което би довело до друг, различен от формирания от административния орган извод. Видно от пространно изложените от първоинстанционния съд мотиви същият подробно е обсъдил твърденията на ревизираното лице за нарушения, допуснати от ревизиращите органи, свързани с връчването на ЗВР, с извършването на насрещна проверка на прекия доставчик, с връчването на РД и на РА. Изводът на АССГ за неоснователност на тези доводи изцяло се възприема от касационната инстанция и конкретните съображения за отхвърляне на възраженията за съществени процесуални нарушения в рамките на ревизионното производство не следва да бъдат преповтаряни. Връчването на ЗВР, на РД и на РА е проведено при условията на чл. 32 от ДОПК, като от страна на ревизиращите органи са спазени разписаните в цитираната норма последователни процесуални действия и правото на защита на ревизираното лице не е било накърнено. Същото надлежно и в срок е подало възражение срещу РД, упражнило е и правото си на жалба срещу РА по административен ред, както и пред съда. Проведеното от ревизираното лице оспорване на истинността на приложените протоколи за връчване на ЗВР е прието от съда за неуспешно, доколкото съдържанието не може да бъде опровергано със свидетелски показания, а относно тяхната автентичност други доказателства не са ангажирани. В допълнение следва да се посочи, че наличието на процесуални нарушения в рамките на ревизията не обосновава автоматично извода за незаконосъобразност на РА, тъй като съдът извършва цялостна проверка на акта според критериите, установени в чл. 160, ал. 2 от ДОПК и решава делото по същество, т. е. същият винаги е длъжен да провери правилното прилагане на материалния закон. В процесния случай правилно е очертан основният спор между страните, който се свежда до въпроса правомерно ли е упражнено от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит за извършено от него авансово плащане във връзка с договорена доставка на стока - 600 тона маслодаен слънчоглед, година на производство 2011 г. Изводът на съда за материална законосъобразност на РА е формулиран при правилно приложение на материалния закон и кореспондира със събраните доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, при наличие на авансово плащане ДДС става изискуем и получателят на плащането дължи издаване на данъчна фактура, респ. за платеца възниква правото на данъчен кредит за ДДС върху размера на платеното. Авансовото плащане, по смисъла на тази разпоредба, не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4 ЗДДС, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. За да възникнат тези последици, е необходимо наличието на основание за извършване на това авансово плащане, което в случая е свързано с реализиране предмета на сключения борсов договор № 606 от 21.07.2011 г., сключен с "Тектоника 5" ЕООД за продажба на 600 тона маслодаен слънчоглед, година на производство 2011 г. Срокът за предаване на стоката е до 31.12.2011 г. Цената на стоката е платена 100% авансово на 11.08.2011 г., 12.08.2011 г., 25.08.2011 г. и 17.09.2011 г. по банков път. Според писмените обяснения на управителя на "Тектоника 5" ЕООД от 8.11.2012 г. /на л. 130 от делото/ към датата на ревизията сделката не е реализирана, има сключен анекс към договора /какъвто не е представен/, но няма издадено ДКИ. В мотивите на обжалваното решение обосновано е извършена преценка на относимия към спора факт, че както към момента на извършване на ревизията, така и до приключване на производството по оспорване на РА, не е налице прехвърляне на собствеността на договорената стока. Съдът изрично е указал на ревизираното лице, че следва да установи всички факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни последици, включително реалността на доставката по борсов договор № 606 от 7.07.2011 г., сключен с "Тектоника 5" ЕООД. Въпреки така дадените указания и с оглед липсата на категорични доказателства по време на ревизията и в рамките на съдебното производство, несъмнено е установено, че и понастоящем собствеността върху 600 тона маслодаен слънчоглед не е прехвърлена от продавача към купувача. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи реалното изпълнение на представения борсов договор /със срок за изпълнение до 31.12.2011 г./, като наличието им би представлявало причина /основание/ за сключването му, респ. за извършване на авансовото плащане по процесната фактура. Авансовото плащане не може да се разглежда изолирано от последващата доставка именно поради това, че то не е данъчно събитие, а е основание за начисляване на ДДС поради неговата изискуемост. За възникване и упражняване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС следва да се установи доставката в цялост, тъй като авансовото плащане трябва да е свързано с бъдеща облагаема доставка. След като не е доказано доставката да е осъществена в уговорения срок, а и до настоящия момент, липсва данъчно събитие и не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит. Въз основа на изложеното, правилно АССГ е приел, че извършеното авансово плащане е без основание, поради което същото не представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, а начисляването му с процесната фактура се явява неправомерно и не обуславя правото на приспадане на данъчен кредит на касатора. Правилно е позоваването от страна на първоинстанционния съд на практиката на СЕС - решения по дело С - 549/11, С-19/11, С- 419/02. В цитираните решения СЕС приема, че за да се приспадне данъчен кредит по авансови плащания, следва към момента на авансовото плащане всички елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. В процесния случай при неосъществена доставка на стоки, правилно решаващият съд е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на "Болкан Индъстрис България" ЕООД поради неправомерно начислен ДДС. Като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено такова в пълен размер / за първата и за касационната инстанция/ съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,