Решение № 130 от 26.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 458/2017 г.

Решение № 130 от 26.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 458/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба на защитника на осъдения С. К. срещу определение № 158/20.03.2017 г., постановено по ВНЧД № 45/2017 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е прекратено производството по делото. В жалбата се релевират доводи относно наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения - адвокат С., поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Подсъдимият С. К., редовно призован, писмено е декларирал, че не желае да се яви пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното определение в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С молба до Окръжен съд - Пловдив осъденият С. В. К. е поискал да му бъде определено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 907/2005 г. на РС - Пловдив, НОХД № 44/2009 г. на РС - Карлово, НОХД № 268/2010 г. на РС - Пловдив и НОХД № 1042/2011 г. на РС - Пловдив. С определение, постановено на 17.01.2017 г. по НЧД № 2721/2016 г. по описа на ОС - Пловдив, молбата на осъдения е оставена без уважение. По повод постъпила жалба от защитата на осъдения К. срещу определението на ОС - Пловдив в Апелативен съд - Пловдив било образувано ВНЧД № 45/2017 г. С определение № 158 от 20.03.2017 г. по същото дело, АС - Пловдив отменил определението, постановено от ОС - Пловдив, оставил без разглеждане молбата на осъдения К. за определяне на общо наказание по реда на чл. 27 от НК и прекратил производството по делото. Жалбата срещу определението на АС - Пловдив е допустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 4 от НПК и от лице, което има право на това. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС - Пловдив е приел за установено, че с присъда № 134 от 9.05.2006 г. по НОХД № 907/2005 г. по описа на РС - Пловдив, влязла в сила на 22.11.2006 г., К. е бил признат за виновен в извършено в периода 12.11.2001 г. - 19.11.2001 г. деяние по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като е осъден на наказание три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъда № 20 от 18.03.2009 г. по НОХД № 44/2009 г. по описа на РС -Карлово, влязла в сила на 03.04.2009 г., К. е бил осъден за извършено в периода 25.10.2001 г. - февруари 2002 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С определение № 77 от 21.01.2010 г. по НОХД № 268/2010 г. по описа на РС - Пловдив, влязло в сила на 21.01.2010 г., е одобрено споразумение, по силата на което К. е признат за виновен в извършено на 28.07.2003 г. престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК като му е наложено наказание глоба в размер на 850 лева. С присъда № 43/25.04.2012 г., постановена по НОХД № 1042/2011 г. по описа на ОС - Пловдив, влязла в сила на 27.12.2012 г., К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2, пр. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в периода 2.06.2009 г. - 14.08.2009 г., за което му е наложено наказание три години лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от шест години и за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 от НК, извършено на 11.03.2010 г., за което е осъден на четири години лишаване от свобода. С присъдата на основание чл. 23 от НК е определено общо наказание на К. - четири години лишаване от свобода, като е постановено съобразно разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, то да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим. Към него е присъединено и наказанието лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от шест години. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК ОС - Пловдив е определил едно общо наказание измежду тези по НОХД № 907/2005 г. на РС - Пловдив, НОХД № 44/2009 г. на РС - Карлово, НОХД № 268/2010 г. на РС - Пловдив, като наложил най-тежкото от тях в размер на три години лишаване от свобода, към което присъединил и глобата в размер на 850 лева. На основание чл. 25, ал. 4 от НК и чл. 61, т. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС /в старата му редакция/, ОС - Пловдив определил първоначален "строг" режим за изтърпяване на така наложеното общо наказание лишаване от свобода. Присъдата на ОС - Пловдив е била предмет на инстанционен контрол. С въззивно решение № 135/13.08.2012 г. по ВНОХД № 274/2012 г., АС - Пловдив изцяло потвърдил първоинстанционния съдебен акт, включително и в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание по предишните осъждания на К., посочени по-горе. С решение № 600/27.12.2012 г. по н. д. № 1958/2012 г., ВКС изменил решението на АС - Пловдив като намалил наказанието за престъплението по чл. 256 от НК, а присъдата на ОС в останалата част влязла в сила. Така изложените факти са взети предвид от двете предходни съдебни инстанции, които правилно и законосъобразно са преценили, че присъдата на ОС - Пловдив, включително и в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 4 от НК, е влязла в сила и не подлежи на ревизиране, най-малкото по реда на разглеждане на молба за приложение на разпоредбата на чл. 27 от НК. Посочената присъда не е била предмет на производство по глава ХХХIII на НПК, което е единственият процесуален път за коригиране на влезли в сила съдебни актове, с които неправилно са приложени разпоредбите на чл. 23 - чл. 27 от НК. Поради това, произнасянето по молбата на К. за преразглеждане на присъдата на ОС - Пловдив в частта относно определеното с нея общо наказание /каквото реално се иска/ и приложение на разпоредбата на чл. 27 от НК, би довело до заобикаляне на закона с ревизиране на влязъл в сила съдебен акт и следователно е недопустимо. С оглед на тези съображения, правилно АС - Пловдив е преценил /изцяло в синхрон с дадените указания на съдилищата с ТР № 3 от 16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС/, че молбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение