Решение № 1940 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2008 г.

Решение № 1940 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на "Дар Финанс" ЕООД, със седалище град София против разрешение № 537/20.03.2008 г. на министъра на околната среда и водите за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "Прохорово", разположена в територията на община Тунджа, област Ямбол и община Нова Загора, област Сливен. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на административния акт, поради противоречието му с материалноправни норми и неспазване на установената форма. Ответникът - министърът на околната среда и водите, представляван от юрк. Найденова и Терзиева оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспореното разрешение. Заинтересованата страна - "Минна Компания" ЕООД, град София, чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна. Останалите заинтересовани страни - "Асарел Медет" АД и "Елаците Мед" АД, с. Мирково, Софийска област не са взели становище по жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Обжалваното разрешение № 537/20.03.2008 г. на министъра на околната среда и водите представлява властническо волеизявление на административен орган, притежава всички белези на индивидуален административен акт и предвид издателя му подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (чл. 132, ал. 2 от АПК). Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК (разрешението е обнародвано в ДВ бр. 47/20.05.2008 година, а жалбата е подадена чрез административния орган на 28.05.2008 г.), и от страна, имаща правен интерес от оспорването, като участник в конкурса, въз основа на който е определен участника, получил разрешение за търсене и проучване на подземни богатства за площ "Прохорово". Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния орган - министъра на околната среда и водите е започнало по инициатива на административния орган, като със заповед № РД-806/23.10.2007 година, на основание чл. 7, ал. 1, т. 9 и чл. 43, ал. 3, във вр. с чл. 42, т. 3 от ЗПБ, министърът на околната среда и водите е наредил да се проведе неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 1 от ЗПБ - метални полезни изкопаеми за обект "Прохорово", с площ от 9.53 кв. км., разположена в землището на с. Прохорово, община Тунджа, област Ямбол. Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 94/16.11.2007 година и е публикувана в бр. 316/18.11.2007 година на вестник "24 часа". Площта по заповедта е съгласувана с положителни становища от Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на културата и Националната служба за защита на природата при МОСВ. Със Заповеди № РД-733/28.09.2007 година и № 815/30.12007 година министърът на околната среда и водите е определил комисия за организиране и провеждане на конкурса. Видно от протокол № 1/10.10.2007 година на заседание на назначената комисия, същата е определила срок за провеждане на конкурса, одобрила е изготвената конкурсна документация и "Условия за участие в конкурса" и описа на конкурсните книжа, определила е цената на конкурсните книжа в размер на 12000 лева, депозит за участие в конкурса в размер на 20 000 лева, определила е четири критерии, по които да бъдат оценявани конкурсните предложения: а) предлагана работна програма; 2 (предлаган срок за изпълнение на работната програма; 3) финансови условия и 4. (представяне на кандидата. Приета е шест степенна оценка на представената информация за кандидатите на конкурса, както и начина на оценяване на посочените по-горе критерии. Съгласно протокол № 2/6.12.2007 година, комисията е провела заседание, на което са разгледани постъпилите заявления от кандидатите и установяване на тяхното съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗПБ и е взето решение за провеждане на конкурса и допускане на кандидатите за участие. Комисията е взела решение на посоченото заседание, с което е допуснала до участие в конкурса на четири търговски дружества: 1. "Дар Финанс" ЕООД, град София, 2. "Асарел Медет" АД - град Панагюрище; 3. "Елаците Мед" АД - с. Мирково, Софийска област и 4. "Минна компания" ЕООД град София. Всеки член на комисията е дал индивидуални оценки по определените условия и критерии, като съобразно получените точки от оценките е изготвено индивидуално класиране на кандидатите. Крайното класиране по тези оценки е определено в следния ред: "Минна компания" ЕООД - 32 точки; "Асарел Медет" АД - 25 точки; 3. "Елаците Мед" АД - 16 точки и 4. "Дар Финанс" ЕООД - 8 точки. С протокол № 3/0.01.2008 г. комисията е взела решение за класиране на кандидатите по посочения по-горе ред, като за титуляр на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Прохорово" е избран "Минна Компания" ЕООД - град София. На 22.02.2008 година на заседание на Министерския съвет е одобрен проект за разрешение на посочения кандидат за определената площ "Прохорово". На 20.03.2008 година министърът на околната среда и водите е издал разрешение № 537/20.03.2008 година на "Минна Компания" ЕООД град София, със срок от две години и шест месеца, размер на площта - 9, 53 кв. км. съобразно граници, определени с приложение № 1 - карта на площта и Приложение № 2 - списък с координати на точките в координатна система 1970 г. В разрешението е определено, че условията за осъществяване на дейността, както и правата и задълженията на титуляра на разрешителното ще бъдат определени в договор за търсене и проучване, в който ще се конкретизират видовете и обемите по търсене и проучване и добивът за технологични изследвания. При така установените факти по делото, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Оспореното разрешение е издадено от компетентния орган по чл. 43, ал. 1, във вр. с чл. 7 от ЗПБ (това в случая е министъра на околната среда и водите), в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Условията и редът за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и на концесии за добив са уредени в Глава втора (чл. 39 и сл.) от ЗПБ. В конкретния случай е избрана хипотезата на чл. 39, т. 1 от ЗПБ - обявен конкурс за издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от закона. Останалите две възможности по закон са чрез търг и по право на заявител, който е единствен кандидат след изтичане на едномесечен срок от публикуване на съобщението за предстоящо предоставяне на разрешение в Държавен вестник и на интернет страницата на компетентния орган по чл. 7. В случаите, когато има постъпило заявление от друг кандидат в срока по чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ са същата площ и за същата група подземно богатство съгласно обявата (чл. 42, ал. 1, т. 4 от закона) разрешението се издава задължително чрез конкурс. Това изискване на закона е изпълнено, като процедурата за провеждане на конкурс е открита на 23.10.2007 година. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗПБ конкурс или търг за предоставяне на разрешения за търсене и /или проучване се провежда по служебна инициатива или по заявления на заинтересовани лица. Административният орган е изпълнил всички законови изисквания по чл. 43, ал. 1 до 6 от ЗПБ. В жалбата са направени оплаквания, за неспазване на изискванията по чл. 43, ал. 3, т. 1, 2 и 3 от ЗПБ. В ал. 3 на цитираната правна норма е определено съдържанието на заповедта за провеждане на конкурс, като т. 1 определя обекта на разрешението, т. 2 - срокът за закупуване на конкурсните книжа и т. 3 - срокът за закупуване на конкурсните или тръжните книжа. Жалбоподателят твърди, че обектът на разрешението не е индивидуализиран, тъй като в заповедта за откриване на конкурса като обект е посочен площ "Прохорово", разположена в землището на с. Прохорово, община Тунджа, област Ямбол, но тази площ се намира в община Нова Загора, област Сливен. Това грешно посочване според жалбоподателя препятства възможността на заинтересовани лица, неучастващи в конкурса да обжалват заповедта на министъра, с която е открита процедурата. Това оплакване е неоснователно, предвид на обстоятелството, че заповедта за откриване на конкурс не подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като с нея не се засягат права или законни интереси на граждани или организации, а тя създава възможност за участие в открития конкурс. Освен това, след като не се засягат правата на жалбоподателя, същият няма правен интерес да се позовава на евентуално засягане на правата на други лица. Същият е подал документи и е участвал в конкурса, касаещ площ "Прохорово", която е индивидуализирана в издадения административен акт по размер, наименование и граници, независимо от неточното посочване на областта, в която се намира обекта. С оглед на това не е налице нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПБ. Второто оплакване за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПБ, изразяващо се в това, че административния орган е посочил определяем срок на разрешението до 3 години, а не точно определен такъв, което води до неравнопоставеност на участниците, също е неоснователно. По силата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗПБ срокът за предоставяне на разрешение за търсене и проучване за метални полезни изкопаеми е три години. В оспореното разрешение административния орган е посочил точно определен срок на същото от две години и шест месеца, т. е. този срок е определен, а не определяем и е в рамките на законово предвидения срок от три години. Органът може да издаде разрешение и за по-малък от максимално посочения в законовата норма срок, но не може да надвиши същия. Що се касае до посочването в заповедта за откриване на конкурса, срокът е определен до три години, което е в съответствие със законовата норма. Оплакването на нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 3 - липса на срок за закупуване на конкурсните книжа, също не може да бъде споделено като водещо до незаконосъобразност на оспореното разрешение. В т. 4 от Заповед № РД-806/23.10.2007 година е посочено, че конкурсната документация се закупува от лицето с представителна власт или негов нотариално упълномощен представител в сградата на МОСВ. Срок за закупуване на документацията не е определен, но дори да се приеме, че това е нарушение, то не е съществено, предвид на обстоятелството, че законодателят е предвидил това изискване с цел гарантиране правата на участниците в конкурса. В случая правата на жалбоподателя не са нарушени, тъй като същият е закупил конкурсната документация и е участвал в проведения конкурс. При издаването на оспореното разрешение са спазени материалноправните разпоредби. Назначената комисия по чл. 43, ал. 5 от ЗПБ е организирала и провела конкурса, като е изготвила конкурсните книжа, чрез включване на критерии за формиране на крайната комплексна оценка на предложенията, подредени по реда на техния приоритет или наддавателна стъпка (ал. 6 на чл. 43 от ЗПБ.) В конкретния случай кандидатите за оценени съгласно определените критерии за оценка на конкурсните предложения, по шест степенна оценка и посочени показатели от комисията, с която всички кандидати са били запознати. Крайното класиране е било извършено след индивидуално класиране, като на кандидата с най-много точки е издадено разрешение. Жалбоподателят е получил най - малко точки от индивидуалното класиране съобразно дадените оценки от членовете на комисията и е класиран на четвърто място. Жалбоподателят не прави оплакване относно получената оценка, но съдът извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт по предвидените в чл. 146, т. 1 - 5 от АПК и намира, че не са налице основания за отмяната му. Начинът на формиране на оценката не е предмет на съдебен контрол. На база на изготвените условия за участие в конкурса, комисията е изготвила и приела комплексна оценка. При нейното формиране не се установяват отклонения от предписанията на вътрешноведомствените актове, съдържащи критериите, по които се оценяват възможностите на кандидата. Поставянето, по силата на законовите правила, на оценяването на кандидатите изцяло в компетентността на назначената комисия, обуславя извод, че крайната оценка се изгражда при упражняване на дискреционните й правомощия. Ето защо не може да бъде проведен съдебен контрол върху отделните оценки (дали са достатъчно добре мотивирани, дали са пълни, как точно трябва да се мотивират), поставяни от комисията при оценяване на всеки от кандидатите по определените критерии. Такъв контрол не може да бъде проведен и върху крайната експертна оценка, дадена в рамките на правомощията на компетентните за това органи. Съдебният контрол относно експертните органи, тяхната дейност в производството по издаване на разрешение за търсене или проучване на подземни богатства, се ограничава само до проверка за спазване на процедурните изисквания по конкурсните условия и законовите изисквания, каквито и в случая не са допуснати. Предвид на изложеното, оспореното разрешение е законосъобразно и жалбата срещу него като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалните представители на министъра на околната среда и водите, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение за един процесуален представител. Заинтересованата страна "Минна Компания" ЕООД не е претендирала разноски, поради което на същата не се присъждат такива. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение