Решение № 2144 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2018 г.

Решение № 2144 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Генера билд" ООД, представлявано от управителя П. Зашев, против решение № 4720/10.07.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 9686 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22220216003797-091-001/27.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, изменен и потвърден с решение № 973/21.06.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, в алтернативност да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Аврамова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Със своето решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Генера билд" ООД против РА № Р-22220216003797-091-001/27.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, изменен и потвърден с решение № 973/21.06.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. С РА на "Генера билд" ООД са установени допълнително задължения по ЗКПО в размер на 13 186, 68 лв. и лихви върху тях в размер на 6 482, ЗЗ лв. и по ЗДДС в размер 25 504, 63 лв. и лихви върху тях в размер на 14 314, 19 лв., както и надвнесен данък по ЗДДС в размер на 108, 15 лв. Извършено е прихващане на задълженията по ЗДДС и е определен ДДС за довнасяне в размер на 25 396, 48 лв. и лихви в размер на 14 314, 19 лв. Със своето решение директорът на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП е изменил РА, като установения с РА резултат по ЗДДС за периода м. 02. 2011 г. в размер на 1 380, 50 лв. е определил на 996, 50 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен. По възражението за изтекла погасителна давност съдът е установил, че по ЗДДС данъчното задължение за данъчен период м. 12. 2010 г. е следвало да се декларира и плати до 14.01.2011 г., като е приел, че 5-годишният срок е започнал да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г. Относно задълженията по ЗКПО съдът е приел, че годишната данъчна декларация за данъчния финансов резултат е следвало да се подаде и дължимият годишен данък да се внесе до 31.03.2011 г. Стигнал е до извод, че погасителната давност по отношение на установения корпоративен данък е започнала също да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г. С оглед на горното е приел, че възражението е неоснователно. Административният съд е стигнал до извод, че по делото не са ангажирани доказателства за наличието на формалната предпоставка за признаване правото на данъчен кредит - жалбоподателят да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а също така и че не се установява и наличието на втората предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит, а именно, че жалбоподателят е получател на реално осъществени доставки на стоки или услуги. Първоинстанционният съд е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК по отношение на корпоративния данък. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в частта по ЗДДС, допълнително установените задължения произтичат от извършени корекции на декларирания данъчен резултат за м. 12. 2010 г., като справка-декларация по ДДС е следвало да се подаде до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а именно в случая до 14.01.2011 г. Задължението е следвало да се плати до 14.01.2011 г., а петгодишният давностен срок започва да тече от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т. е. от 01.01.2012 г. ЗВР е връчена на 14.07.2016 г., с оглед на което давността не е изтекла. Правилно е установил съдът, че относно задълженията по ЗКПО годишната данъчна декларация за данъчния финансов резултат е следвало да се подаде и дължимият годишен данък да се внесе до 31.03.2011 г. Погасителната давност по отношение на установения корпоративен данък е започнала също да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., с оглед на което възражението е неоснователно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт. В тежест на ревизираното лице е да установи, че по отношение на спорните фактури са изпълнени както формалните, така и материалните предпоставки за упражняване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. На жалбоподателя са дадени указания във връзка с тежестта на доказване и му е предоставена възможност за представяне на доказателства, които да докажат твърдения от него факт на реално извършване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Жалбоподателят не е представил процесните фактури нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Правилно съдът е приел, че липсата на фактурите в случая препятства установяването на вида на предполагаемите доставки – дали се касае за доставки на стоки или услуги. В регистрите по ЗДДС същите са декларирани само с предмет стоки и услуги. Липсват доказателства за предмета на доставките, от който да се направи преценка дали той е свързан с икономическата дейност на дружеството, както и доказателства за използване на стоките и услугите за извършване на последващи облагаеми доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК по отношение на корпоративния данък. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК – за периода 2011-2015 г. не са подавани ГДД, не са публикувани ГФО, дружеството не е представило всички първични и вторични документи и счетоводни регистри, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Правилно е приел съдът, че размерът на приходите и разходите, въз основа на които е определена данъчната основа, е законосъобразно установен, като по отношение на разходите правилно не са включени данъчните основи по фактурите, по които е отказано и признаването на данъчен кредит. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 305 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,