Решение № 8736 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2012 г.

Решение № 8736 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - гр. София срещу решение № 6046 от 28.12.2011 г. по адм. дело № 9413/2011 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че Милко Димитров Миланов, служител в РПУ Сливница, през периода от 25.11.2006 г. до 31.01.2007 г. непрекъснато е бил в отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, разрешен с три, последователно издадени болнични листове. На 24.02.2011 г. в Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) е постъпило писмо изх. № К-07-482 от 21.02.2011 г. с приложено към него писмо изх. № МП-03-2745 от 21.02.2011 г., и двете на Районно управление "Социално осигуряване" - София (област), с които се отправя сигнал, че вероятно на Милко Димитров Миланов е било изплатено два пъти обезщетение за временна неработоспособност за периода от 01.01.2007 г. до 31.01.2007 г. По този сигнал е била направена проверка, завършила с ревизионен акт за начет пор. № Р-3227 от 24.08.2011 г. за сумата 1701,58 лв., от която 907,07 лв. главница и 794,51 лв. изтекли лихви. В мотивирано заключение към ревизионния акт финансовият ревизор е посочил, че третият болничен лист (№ 2753307 от 04.01.2007 г.), с който е разрешен отпуск за временна неработоспособност за времето от 01.01.2007 г. до 31.01.2007 г., след като по него е било изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от осигурителя ОД на МВР по силата на § 22б от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), неправилно след това е бил изпратен в СУСО с попълнени данни в т. 3, в резултат на което и СУСО е изплатило парично обезщетение за временна неработоспособност по същия болничен лист. С разпореждане № 2974 от 13.09.2011 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО е започнало производство за събиране на сумата по ревизионния акт за начет, а с решение № 493 от 07.10.2011 г. главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата на ОД на МВР и е потвърдил разпореждането.

С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на ОД на МВР срещу решението на главния директор на СУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че длъжностно лице при ОД на МВР е допуснало грешка, в резултат на която по посочения болничен лист веднъж е било изплатено обезщетение от осигурителя и втори път от СУСО и по този начин е била причинена щета на ДОО, за чието поправяне законосъобразно е съставен ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО.

С касационната жалба е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, основан на следните аргументи:

1. Осигурителят ОД на МВР - София правилно е изтеглил от ДОО с платежно искане за незабавно инкасо парично обезщетение по процесния болничен лист и правилно е изплатил на Милко Димитров Миланов това парично обезщетение по силата на § 22б ПЗР на КСО.

1. Неправилно обаче контролният орган, длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО, главния директор на СУСО и Административен съд - София не са приложили правилото на чл. 114, ал. 1 КСО, според което получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, т. е. задължено лице по ревизионния акт за начет е Милко Димитров Миланов, който два пъти е получил парично обезщетение в размер на 907,07 лв. за временна неработоспособност и поради това е бил недобросъвестен - той е знаел или (поне) е предполагал, че няма право да получи второто плащане.

Първият аргумент е основателен и по него между страните не се спори, но той не обуславя извод за неправилност на съдебното решение.

Вторият аргумент е неоснователен.

Вярно е, че според правилото на чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили и в трайно установената практика на Върховния административен съд това правило е обосновало становището, че "недобросъвестно е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи съответното плащане" (изрично така: реш. № 1234 от 04.02.2008 г. по адм. д. № 9467 от 2007 г., реш. № 6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., реш. № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., а в по-ново време реш. № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., реш. № 5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., реш. № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г. и мн. др., всичките на ВАС-VI отд.). В случая обаче ДОО има две притезания за повторно (и поради това неоснователно) изплатеното обезщетение за временна неработоспособност: а) срещу ОД на МВР за поправяне на причинената вреда и б) срещу Милко Димитров Миланов за връщане на това, което е получил без основание. Преценката на ДОО, коя от тези две претенции ще реализира, е суверенна. Избраната от него претенция може да бъде основателна или неоснователна, но не може да бъде квалифицирана като неправилно избрана. А в случая претенцията на ДОО към ОД на МВР за поправяне на причинената му щета е основателна - налице е деликт (неправилно изпратен в СУСО болничен лист), вреда (повторно изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност) и причинно-следствена връзка между деликта и вредата. Вината на деликвента се предполага до доказване на противното (арг. чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите) и в случая тази законова презумпция не е оборена.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,